За политиката по железничарски

За политиката по железничарски

На 4-ти март Румен Радев ще обяви името на партията си. Това само по себе си не е нещо изключително, но вече ще може този проект да се нарече по име. А когато нещо има име, може да се псува по персонално. В момента творческите тръстове (Мамини сладки глупендери. Изкуственият интелект ще ви изяде работата.) на големите партии стоят в безмълвие и не могат да намерят как да римуват по съсипващ начин нещо, което няма име. Трол фабриките вече стават безопасни с истеричната си монотонност. Подлеците на едро съм убеден, че пазят по някой и друг компромат за последната седмица преди изборите. И така…

На 4-ти март, обявяват медиите, предстои началото на сблъсъка с модела „Борисов-Пеевски“. Аз бих го нарекъл така. Предстои жесток сблъсък на бързия влак с подлия влак.

Първо – защо бързият влак? Засилката на този влак вече е факт. Премълчан, но факт! В момента бързият влак заема повече коловози от наличните на гарата, да не говорим, че количеството на пътниците вече е плашещо за „бизнеса“.

Всъщност най-голямата борба на тази метафорична гара е как да се отвратят пътниците от влаковия превоз. Тези с платените билети за другите влакове са „пленена публика“. Сигурен съм, че ще дойде час, в който на перона ще се извади щанд и ще се пускат салам и кашкавал за без пари. Ще видите какви чудеса ще ви се случат само и само да останете отвратени от гласуването.

Лайтмотива на „обединените легитимни превозвачи“ – „Какво ще му гласувате? И този е същият спасител!“ – няма да издържи. Хората търсят надежда, а срещу надеждата вие продавате скръб.

Значи така, на 4-ти март Бързият влак ще се материализира. Трябва да предупредя, че изключително важно за съществуването на този влак е кой ще бъде поканен в първия вагон. Направо решаващо! И още по-важното – каква ще е посоката. Защото единствените влакове без посока са онези в лунапарковете, в които можеш единствено да си плащаш за още една врътка и да крещиш до припадък.

Сега и за подлия влак. Подлият влак е толкова скапан, че може да съществува само в свят, в който няма други влакове. Подлия влак не желае да се ремонтира. Неговия бизнес модел е да скапва останалите влакове. Подлият влак разчита на това той да бъде единственият ви избор. Ако избягате от гарата ще ви остане опцията да използвате услугите на друг превозвач и от „Терминал 2“ да отпрашите по света и гордо да миете чинии в някой ресторант докато се опитвате да разкажете виц за Бай Ганьо на някой пакистанец.

Представихте ли си го?

Емил Йотовски