Осата Без цензура, без пощада
Това, което най-много ме боли, е не разсипването на България, не мизерията на много хора, не разрухата, а душевната деградация.
България е духовно място. Тук се движи енергията и се пречиства. Застанете някой път в някое тракийска светилище и опрете длани в камъните и олтарите. Или застанете вдън дъбовата гора и просто се оставете да усещате енергията наоколо. Тук е много важно не физическия просперитет, а духовният.
Синове и дъщери сме на прекрасна земя. Наследници на велики българи. В чиито вени тече кръвта и на траки и на българи и на славяни. И в чиито геном е закодиран кодът на българите. Онзи, който е в основата на всичко. Който ни запазва като народ. Който ни кара дори от дъното да се изправим и полетим.
Душевната деградация в момента е страшна сред народа ни. Озлобяване, простотия, жестокост. Забравили сме вселенските закони. Забравили сме закона за равновесието. И земята ни отмъщава. Усеща как ние – народът й, се изкривяваме и потъмняваме. А не трябва.
Има много просветени българи. Които носят точно онзи древен ген на старите българи, на духовното, на просвещението, на началото на всичко. На българите, направили точен календар по звездите, на българите, създали славяно-българската азбука, на българите, скитали по света и навсякъде разпръснали не само българският ген, но и енергията, познанието и духовността.
Тук е енергиен център. Точно затова атаката срещу българите е най-жестока. Опитват се да ни принизят, да ни накарат да гледаме само материалното, да оскотеем от мизерията, от стреса и да забравим кои сме.
Съвет: изхвърлете телевизора. Вземете колата или мотора и вървете някъде сред природата. Където няма хора. Вземете шепа пръст или камък и затворете очи. Усетете енергията на земята. На българската земя. Осъзнайте пътя си. И разберете какво се случва. И вижте, че се води битка. Като всяка битка, тя има своите войни. И на Доброто, и на Злото.
По настоящем е време за прозрения. За разбиране на истината и за начало на кръга. За душевно пречистване и извисяване. Защото българите имаме дълг пред света и духовността. И не трябва да бягаме от дълга си.
Излезте от материалното. И истината ще ни направи свободни…
Елена Гунчева-Гривова
