Трима младежи загинаха в катастрофа на пътя Созопол-Черноморец

И пак! Пак същата проклета новина! Пак чета и вече не знам какво да чувствам – жал ли, яд ли, или просто пълно отчаяние!

Три млади момчета. Три! Отидоха си. Край Бургас. Защо? Защото 18-годишен „шофьор“ – ако изобщо може да се нарече така – взел книжка… ВЧЕРА! Един ден стаж! Един! И веднага се е качил да „покаже“ на другарчетата си, и те на 17, как се лети.

Е, показа им. Показа им как се губи контрол и как се умира в смачкани ламарини!

И изобщо не ме интересува каква е била колата! Дали е бил 25-годишен „стар кош“, купен за 1000 лева, или чисто нов, лъскав звяр, подарен от татко. Няма никакво значение! Защото, когато зад волана седне някой с вятър в главата, тая ламарина спира да бъде кола.

Тя се превръща в железен ковчег. Ковчег на колела! А ти не си шофьор – ти си палач. Палач на себе си и на приятелите си, дето са ти се доверили!

Всичко ми се обръща, защото тая лента съм я гледал стотици пъти! Като журналист съм ходил на толкова такива… „места“. Те не са „места“, те са лобни места! Гледал съм как събират части от млади хора от пътища и дървета!

И не е само работата! Аз съм заравял мои приятели! Близки! Губил съм ги точно по тоя абсурден, тъп начин!

И съм гледал как други мои приятели, живи-умрели, заравят децата си! ДЕЦАТA СИ! На 17, на 18… Точно като тези. И знам, че тоя поглед не се оправя. Знам, че тая болка не минава. Никога!

И сега си мисля за тия родители. За майката на тоя „герой“ с книжката от вчера. Вчера му се е радвала… Днес отива да го разпознава в моргата. Това е! Това е най-страшната новина на света! Няма по-ужасно нещо от това да ти кажат: „Детето ви… загина при катастрофа.“

Докога?! Докога, бе, момчета?!

Като седнете в тия ковчези, какво си мислите? Че сте безсмъртни? Че сте „герои“?

Герой ли си, като настъпиш газта до ламарината и се утрепеш?! Герой ли си, като убиеш приятелите си, дето са ти се доверили?!

НЕ СТЕ! Вие сте просто поредната причина за плач! Поредната черна статистика! Поредният кошмар за родителите ви!

Геройство е друго, по дяволите! Геройство е да си умен! Геройство е да стиснеш зъби и да кажеш „Не, ще карам бавно, защото нося отговорност“. Геройство е да се прибереш жив и да прибереш приятелите си живи! Геройство е да имаш мозък в главата, а не само крак на газта!

Писна ми! Писна ми от тая война по пътищата, дето я водите сами със себе си и все губите!

Спрете се! Спрете се, защото тая „смелост“ е просто глупост! И свършва винаги по един и същи начин – в дърво, в насрещното, или в моргата.

Лека им пръст на момчетата. Жалко. Проклето жалко.

А на родителите… Господ да им е на помощ. Защото друго няма.

🟧 Автор: Osata.bg

📎 Източник: Facebook публикация Иван Янев