Осата Без цензура, без пощада
Въпросът, който днес разделя българите на две – кое е по-важното – кучето или човека. Трябва ли да упрекваме млад перспективен лекар затова, че умишлено и садистично е убил едно невинно беззащитно куче. Трябва ли да защитаваме кучето, докато се убиват хора по улиците и ни унищожават.
Отново ще подчертая, че ако си човек, не можеш да постъпиш толкова жестоко с животно. Нормален човек не убива умишлено кучета, нито умишлено ги гази. Това показва психопатични наклонности, които един ден ще стигнат и до това да убива и хора. Всички серийни убийци на хора са започнали с мъчения и убийства на животни.
Това, което е добро в случая, че ни консолидира като общество. Видя се, че не сме заспали и безразлични. Стотици хиляди българи изправиха глас в защита на едно невинно куче – Мая. Стотици хиляди искат наказания за садистите Габриела и приятеля й, които измъчваха и убиваха животни за пари. Създаде се обществена енергия, която каза „НЕ“ на насилието над животни, като стотици хиляди българи поискаха от правосъдието да си свърши работата и настояват за присъди и строги наказания.
Заради тази обществена енергия и този обществен натиск, се приеха промени в Наказателния кодекс за насилието над животни. Когато много хора застанат зад една кауза, те могат да успеят въпреки всичко. И да накарат държавата да си свърши работата.
Тази енергия ни сплотява. Общата кауза ни сплотява. Днес каузата ни е Мая и това убиецът й да си получи заслуженото. Ако успеем, ако наложим мнението, че е недопустимо да се убиват животни и да се мъчат, ще си повярваме като общество.
И утре може стотици хиляди да излязат на улицата за нещо друго.
А по повод коментарите на някои самоповярвали си инфлуенсъри, че толкова хора е можело да свалим правителството, ще им обясня бавно, та да разберат: стотици хиляди излязохме 2020 година. Биха ни, обгазяваха ни, борихме се. И точно такива като вас се покатериха по гърбовете ни и се намърдаха в парламента. И стана по-зле положението. Не излизаме на протести срещу правителството не защото сме инертни и безразлични, а защото знаем, че някой проект пак ще яхне протеста и ще го обезсили. Но това не означава, че борбата не продължава. Просто не по този начин. И не с ВАС.
И ще кажа на упрекващите ни, че едно невинно убито куче – Мая, успя да ни сплоти повече, отколкото всичките ви пънения да тръгнем след вас. Защото не ставате. И точно Мая стана лакмуса за това дали си изобщо човек.
– гледам очите на Мая и там виждам повече разум, любов и доброта, отколкото в Духалко и в разни набедени инфлуенсъри.
Автор Елена Гунчева-Гривова
