Осата Без цензура, без пощада
Знаете ли какво виждате на генерираното от ИИ изображение?
Реконструиран кадър от градско кафене в родния ми Пазарджик от края на Възраждането.
Кафенетата във Вароша не са отстъпвали по нищо на европейските кафенета във Виена и Париж, а на масата се седели заедно етносите на града – турци, българи, цигани, власи, гърци, арменци, евреи…
В градските регистри еврейските и арменските махали не са се вписвали отделно от българските, защото и трите общности сме били защитени и официално признати миллети – рум, ермен и яхуди, а и важно е било да се плащат данъци, а не кой какъв е.
Етническата толерантност в градове като Пазарджик и Пловдив е била пословична, неслучайно и в двата града Априлското въстание не се случва…
След ПСВ и арменския геноцид в града се заселва нова, още по-голяма по численост арменска общност, която се установила в Чиксалън, квартала, в който аз съм израсъл.
След войните за национално обединение идват и няколко хиляди македонски бежанци, семействата на баба ми и дядо ми са от тях…
Аз обаче не помня арменците в квартала…
През 1969-а БКП решава да събори църквата им и да ги изгони от него.
Така, когато съм се родил през 1976-а , тях вече ги е нямало…
Още преди това си заминават болшинството евреи…
Арменците все пак остават в града, макар и в друг квартал, защото тези, които са се подлъгали от обещанията на съветската власт да се върнат в родината, бързо пращат иширет, че там не става за живеене.
Циганските махали също са силно редуцирани по партийна повеля – циганите насилствено са разселени по селата на околията.
Днес Пазарджик не е толерантен град, расизмът е масово разпространен и дори на моменти неприкрит, основно към циганите…
И в Банско е така.
И в Пловдив, София, Русе, Варна, Каспичан, Ябланица…
Османската власт може и да не ни е деляла на етноси, освен когато по молба на населението то е искало да се отчете етническият му произход, за да ползва привилегии (трите гореспоменати миллета ползват автономия и специални права, защото са защитени и според Корана, и с решение на властта), но българската власт по нареждане на съветската много настояваше да ни определи с квадратчета – етнос, религия, език, произход.
Заедно с вуйчо ми бях преброител през декември 1985-а, хората се бояха да кажат какви са и почти всички се записваха като българи…
Разделя и владей, насъсквай един срещу други, за да ги контролираш по-лесно!
Това беше основен принцип на Партията, същата онази, я която членуваха Радев и Йотова….
Защо въобще има учудени, че всякакви видове нетолерантност избуяха през последните години и че властта си затваря очите за случките от Банско и Пловдив!?
И немалка вина за сегашното състояние има спасяването на българските евреи!
Три поколения вече се бием в гърдите какво сме постигнали преди 83 години, сякаш този акт ни дава национален сертификат за толерантност!
Онези българи през 1943-та са били толерантни, те наистина са гледали на евреите като на свои братя и сестри.
Днешните българи гледаме с омраза към всички, особено към ромите и бежанците, а едва ли има българин без капак бежанска кръв във вените си…
Имам чувството, че спасяването на евреите кара българите да мислят, че имат право да се умерени антисемити и почти открити расисти, това спасяване го имат за броня, защита от всяко обвинение в расизъм и антисемитизъм!
Чернодрешковците в Банско не са изключение, не са аномалия…
Огромна част от днешните българи са скрити чернодрешковци в душата си…
Много от тях – не толкова скрити!
И ако ги обвиниш в нетолерантност, веднага ти отговарят гордо: „НИЕ СИ СПАСИХМЕ ЕВРЕИТЕ!“
Само дето ги спасихте не вие, а вашите баби и дядовци!
Толерантността не се предава директно по наследство, тя може да се изгражда с поколения, но се руши за години…
И виждам толкова морално деградирали твари в днешното ни общество, че ми се иска да не бяхме спасили евреите си, за да мога да им кажа на тези твари открито в очите, без да има с какво да се защитят:
„РАСИСТИ СТЕ! НЕТОЛЕРАНТНИ СТЕ! НЕ СТЕ ЧОВЕЦИ!“
Toma Nikolov
