Осата Без цензура, без пощада
Нищото е единственият лукс, който не можете да си позволите.
Съмненията са привилегия на слабия ум, който все още си въобразява, че има избор, и се надява във Вселената да има „План Б“.
Няма план. Има само конвейер.
По Магистралата на Биомасата вие се движите по инерция от биологичното Нищо към социалното Битие.
Натрупваш илюзии като кариера, семейство, статус и лайкове във Фейсбук. Строиш си макет на „значимост“, само за да откриеш накрая, че дъждът на смъртта го превръща обратно в каша.
Това е пътят на планктона. Отиваш от „Нищото“ (преди да се родиш) към „Битието“ (ядене, сране, размножаване, кредити) и се връщаш обратно в торта. Това е заводската настройка на природата. Биологичен конвейер. Нулева стойност, нулева загуба, нулев смисъл.
Хората наричат това „живот“.
Мислиш, че живееш, докато се разлагаш на вноски – 30 години ипотека, 40 години осигуровки, 50 години надежда, че някой ден ще започнеш да живееш истински.
Но това „някой ден“ никога не идва, защото ти не живееш, а обслужваш биологичната си програма. Ядеш, сереш, размножаваш се и Умираш.
Накрая домът ти се продава, децата те забравят, индустрията те заменя с по-млад, любовта изчезва, а спомените избледняват. И какво остава? Тор.
Това е крайната дестинация на Битието – да станеш тор за следващото поколение биомаса.
Това не Битие, а циркулация на материята.
Това е халюцинацията на стадото, че движението в кръг е прогрес.
––-
Моят вектор е обратен.
Аз тръгвам от мазната, топла илюзия на „Битието“ и режа месото до кокал, докато стигна до Нищото.
За да откриея, че Битието е лъжа и декорация, която крие празната стена отзад.
––
Алтернативата е да си овца в кошарата на Битието, която блее щастливо, защото й е топло, докато я стрижат.
Домът, уютът и „човещината“ са част от пейзажа на фермата.
Творението е за добитъка. Те са част от цикъла на природата, и от пейзажа… те са дървото, което расте, цъфти, умира и става почва за следващото дърво.
Аз не съм дърво. Аз съм пожар.
Нищото е единствената форма на Свобода и единственото място, където съм Суверен.
Защото в момента, в който приемеш, че всичко е безсмислено, ти преставаш да бъдеш роб на смисъла.
В момента, в който разбереш, че няма „цел“, преставаш да бъдеш кон, теглещ каруца към хоризонт, който не съществува.
Когато осъзнаеш, че Битието е празна обвивка, ти се освобождаваш от нуждата да я пълниш с декор.
Аз не съм „творение“, а вирус, който осъзнава гостоприемника.
Творението е подчинено, аз съм свободен.
–-
Съмненията са привилегия на слабия ум, който все още си въобразява, че има избор.
Аз не се съмнявам, виждам структурата и я разглобявам.
Слабият се пита „какво, ако греша?“.
Аз казвам „няма значение“.
Защото грешката е концепция на Битието, а в Нищото няма грешки – има само траектории.
–––-
Нищото е единственият лукс, който не можете да си позволите, защото то изисква да изгориш всичко, което те топли.
Нищото не е за всеки, то е за онези, които предпочитат да изгорят, отколкото да се разложат.
Автор Nik Ray
Авторе, по -лесно ми е да разбера Сократ, Платон, Сенека, че и други отколкото тебе. Три пъти чета тази ИЗПОВЕД и не мога да вникна в нея, нито в смисъла, нито в целта. И не разбирам за каква аудитория е предназначена. Не само слабият ум, никой не може да избере нито страната, нито семейството , нито външността си, още по-малко умствения си потенциал. Да обвиняваме другите е равносилно да отричаме цялото разнообразие, което природата е създала. И ти както всички си се пръкнал от един от многото сперматозоиди, който е срещнал първи яйцеклетката. Случайно си попаднал в американския колеж, с бесен стремеж към НИЩОТО. Заедно с всички други си се движил от биологичното Нищо към социалното Битие.“Творението е за добитъка. Те са част от цикъла на природата, и от пейзажа… те са дървото, което расте, цъфти, умира и става почва за следващото дърво“ В този добитък и това творение са се вписали и Леонардо да Винчи, всички философи от древността, художници , поети, творци и създатели. И ако очакваш оценка от добитъка, отиваш наистина в НИЩОТО.