
Разбира се, тъжно е, когато млад човек почине. И в никакъв случай не се радвам. Само изпитвам страхопочитание и смирение пред Божията воля. Дано Бог да му прости греховете.
Но някъде, дълбоко в езическата ми душа, се надявам душата му да се изправи преди избитите неродени агнета, пред новородените убити без милост агънца, кончета и козички. И да усети тяхното мълчание. Да се изправи пред бременните животни, които бяха избити по негова заповед. И цяла вечност да слуша тяхното мълчание.
И още малко езичество – клетвите често хващат. Да те кълне цял един народ не води до добро. Може би е пропуснал като политиците да си върже червено конче на Кабала да го пази от последиците.
Бог гледа всички отвътре. И когато даваш кесарювото кесарю и твориш злини след злини……ще чуеш мълчанието на агнетата.
Автор Елена Гунчева-Гривова