
Соня Колтуклиева няма право да доближава и отваря самоволно вратата на служебния автомобил на охранявано държавно лице, чийто статус е на пръв държавник. Точка.
С поведението си журналистката нарушава сигурността му и, разбира се, в такава предизвикана ситуация ще носи съответните последици.
Охранителят от НСО пък не е контролирал адекватно периметъра, щом е допуснал външни лица да го нарушават, като отварят вратите на автомобила на първия сред равните.
Така че и двамата носят персонална отговорност – единият за неизпълнение на служебните си задължения по охраната на държавно лице, а другият за нарушаване на реда, като навлиза в периметъра за сигурност около него (без значение с какви мотиви и намерения го прави).
И това, че Соня Колтуклиева е журналист, задава въпроси, търси отговори, председателят на НС не отговаря, отказва да отговори или пък е направила/ненаправила, е допуснала/недопуснала, се е забъркала/не се е забъркала в политаферата на трети лица като Илияна Йотова и трафиканта, НЕ Е ПРИЧИНА, НИТО ОПРАВДАНИЕ да се нарушава протоколът за сигурност.
Колтуклиева е провокативен журналист. По принцип. Изначално търси вниманието на обществото. Като човек, който сам е заявявал, че години е живял в Британия (името е с умишлено премахната съставна част „велико“), много добре знае какво е протокол и какъв е редът. Не е вчерашна.
Ето защо мисля, че го направи нарочно. Нарочно тръгна да отваря вратата. А после, при падането на паважа, успя да задържи телефона си непокътнат в ръка, за да продължи да снима с него…докато е в безсъзнание.
Театрални предизборни етюди:)
Харесвам Сончето въпреки всичко и приемам това философски, като част от предизборната игра. Радвам се, че е жива и здрава.
Но скандалното е друго: защо служителите на НСО не охраняват адекватно и по протокол държавните лица, а допускат те да бъдат уязвявани по подобен начин? Щом с такава лекота могат да бъдат „достъпени“ най-висшите ни държавници, значи е късмет, че лудите няма мании да ги преследват и убиват примерно.
Не знам с какви мотиви са го задържали под стража този служител, но знам с какви мотиви трябва да го уволнят. Тежък непрофесионализъм.
За Доцова. Тя ми е втора или трета братовчедка. За родата – или добро, или нищо:) Помня я като скромно, усмихнато момиче на родовите ни среща на една хижа в планината над Берковица. Беше хубава фамилна среща.
Извън родствените умилителни спомени – братовчедката направи две грешки: не заключи вратата при влизането си в автомобила, макар че едва ли може да ти хрумне, че журналист ще реши да я отваря, и седна да се обяснява с журналистите по случая, сякаш е виновна за събитието и сякаш е трябвало да излезе от колата, за да се притече на първа помощ.
Някакви такива журналистически внушения и абсурди:) Журналистическа предизборна пропаганда:) Платено продуктово позициониране:)
Не, не сте, г-жо председател. Вие нямате отношение. Обяснявайки се, се оправдавате, при това излишно, за нещо, към което нямате съпричастност нито като ПОДСТРЕКАТЕЛ, нито като ПОДБУДИТЕЛ, нито като ИЗВЪРШИТЕЛ. Още по-малко пък като държавно лице.
Държавните лица не оказват първа помощ, за да задоволят психоемоционалния глад на журналистите.
Освен да пожелаете скорошно и бързо оздравяване на пострадалата, предизвикала този умилителен водевил, друго НЕ МОЖЕШЕ и НЕ СЛЕДВАШЕ да правите, уважаема г-жо Доцова. Михаела. Братовчедке:)
П.П. В сериозни държави като Русия, Китай или САЩ какви ли биха били последствията и за двамата виновни?:)
Христина Ананиева