Осата Без цензура, без пощада
България е световен шампион по демографски срив и по изчезване на нацията. България умира. От 9 милиона преди 30-40 години сега сме около 6 милиона, може и много по-малко. Близо 3 милиона българи са емигрирали и живеят е чужбина. Всеки час намаляваме с 15 души, като намалението при етническите българи е минус 19, а братята цигани, Господ здраве да им дава, всеки час се увеличават с 4 души. Сметката е: 4-19=-15. България изчезва, циганизирайки се. Поради отрицателния естествен прираст (раждания минус умирания) и поради отрицателното миграционно салдо (имигрирали минус емигрирали) за периода след 1990 год., вече 35 години, средно годишно намаляваме със 130 000 души. Това не е демографска катастрофа, а е демографски апокалипсис по отношение на българския етнос. Ясно?
Обаче някой си Петър Стоянович, историк, от Шуменския университет, бивш министър на културата (там беше министър и Веждю Рашидов), преди време горд съветник на Надка Гаражната от несъществуващото СДС, смайващо заяви днес в предаването “Тази събота и неделя” в Битивито по повод демографската катастрофа, че това въобще “не е фатално – просто сме станали европейци”.
Нямам думи! Даже Евростат, ЦРУ, ООН, Държавният департамент на САЩ, ЕС, абе всеки с малко разум и с поне малко симпатия към българите се тревожат заради акутното ни намаляване и изчезването ни от демографската карта.
В ефир този човечец каза, че годишно сме се топили с 8000 души, нищо работа.
Потресен съм! Даже според Националния статистически институт с неговите фризирани удобни за правителството данни само от отрицателния естествен прираст за 2024 год. населението е намаляло с 47 009 души (53 727 – 100 736), виж скрийншотите от сайта на НСИ долу. Само това число е 5 пъти по-голямо от числото на Стоянович.
Пак според НСИ за последните 10 години (2014-2024 год.) намалението на българското население е точно 592 230 души, виж следващите скрийншотове с данните за тези две години, което е средно годишно намаляване с около 60 000 души, не с 8000. Даже отдолу се появява и числото 700 000 души за 10 години.
Същият този Петър Стоянович, дето импровизира по темата демографска катастрофа, доста глупаво разсъждава, защо все пак намаляваме, казва, че едно време българките са раждали много деца, защото „тогава жената и мъжът са имали ясни роли – единият с гегата, другият с хурката.” Според историка причината е, че сега нямаме нито геги, нито хурки.
После с особено и неуместно чувство за хумор, описано в психопатологичната литература, заяви: “Днес, ако поискаш от българската жена да роди трето дете, е като да искаш слон да роди далматинец“. На мен ми се струва, че по принцип не слоновете, а слониците раждат там това, което раждат, също така не е ясно и това, като кажем “далматинец”, дали става дума за порода куче или за хърватски гражданин от областта Далмация. Според мен, може и да не съм прав, един слон няма как да роди съгражданин на г-н Лука Модрич.
Петър Иванов
