Осата Без цензура, без пощада
Незнайно защо, изборите в България се използват за плашило. Щяло да има избори, ако не знам какво си се случи. Борисов например често ни плаши с избори. Миналият ден пак ги спомена. Опитва се да блъфира, за да изиграе добре козовете си в ситуацията. А ситуацията е рошава и космата и хич не изглежда добре, най-вече за ГЕРБ.
Пеевски пък днес заявява, че избори няма да има, някой си чичо му Румен да събирал кетаринга. Народът седи, люпи семки и гледа сеира.
Точно преди влизане в еврозоната, политическата обстановка в България е опъната като ластик до скъсване. Досегашните политически партии се опитват да продължават както досега, но не им се получават нещата. Хората очакват някаква промяна и спи едно много тихо и кротко недоволство, което обаче може да стане от кротко зайче до гърмяща кобра само при малка промяна на ситуацията. А идва една ситуация – ум да ти зайде. Като се повишат двойно цените и хората започнат да се чудят какво да правят с това евро, тая ситуация може направо взривоопасна да си стане.
Разбира се, никой политик не иска да опере пешкира в такъв един момент. Борисов с типичната си селска хитрост разбира, че при предстоящото ще обере всички негативи, защото хората не мислят, че управлява Желязков, а лично Борисов. В същото време реалната власт бавно му се измъква от ръцете. Пеевски бавно и много методично овладява цялата държава. Той е хем управляващ, хем изобщо го няма в публичната картинка. Което прави и битката с него невъзможна. Можеш да удариш враг, чиято позиция е ясна, точна и позволява удар. А така? Все едно да удряш по мъглата. И Борисов започва да се паникьосва. Хем мъгла, хем усеща как до мазният му гръб се допира една чужда власт и само на един изпуснат сапун е от пълен срам и позор.
Румен Радев играе на своя си писта и се опитва хем да се договаря, хем да прецака съществуващите политически партии. Иска да улучи удобният момент за проекта си, като изобщо не осъзнава реалността. Тук се отплесвам в една сцена от книга на Тери Пратчет – млад крал и кралица се притесняват кога точно в най-подходящият момент трябва да излязат пред поданиците си на терасата на двореца. А истината е, че ТЕ създават момента, а не чакат такъв. Радев много време изгуби и много съюзници и доверие. От спасител на народа, от народен герой, се превърна в политически играч. Никой не може да те прецака толкова, колкото сам можеш да се прецакаш. Винаги в кръгова отбрана и никога заявяващ ясни дела.
Пеевски играе неговата си игра. Ва банк. Засега успява, но на финала е изнервящо. Неизвестните са прекалено много, а няма как да предвиди всичко, още повече при динамичната геополитическа обстановка. Всъщност емоциите също са добре изиграни и премерени, като целят да втълпят нещо, което може изобщо да не е така.
Играчите в тази игра са Пеевски, Борисов и Радев. Останалите са статисти. Само от това дали ще успеят двама от тях да се обединят срещу третия във всякакви комбинации, зависи какво ще е бъдещето. При всички положения са опитни политици и всякакви ходове са очаквани.
Само не си въобразявайте, че всичко е искрено, борбата е това, което виждате и врагът този, който си въобразявате.
Автор: Osata.bg
Източник: Facebook публикация на Елена Гунчева-Гривова
