Формулите, по които се сглобяват калинки и крокодили

Формулите, по които се сглобяват калинки и крокодили

Политическата фауна е резултат от елементарна комбинаторика на четири основни качества: ум, хитрост, амбиция и алчност. Всяка комбинация произвежда специфичен вид урод, който виждаме на екрана всяка вечер.

Амбициозен и изпълнителен, но без ум и хитрост – Перфектната марионетка (Тип Гюров/Радев).

Перфектният войник. Изпълнява заповеди с усърдието на куче, което носи пръчката, без да пита защо. Не краде самостоятелно, защото не знае как, няма капацитет да измисли схемата. Не задава въпроси, защото не знае какви. Подписва, където му посочат. Чете, каквото му напишат. Полезен е докато някой друг мисли вместо него.

Това е златното момче на всяко задкулисие. Мечтата на кукловода. Той е предвидим като изгрева на слънцето. Не задава въпроси, защото не се сеща за тях. Полезен идиот, който пази стола топъл, докато големите играчи се разберат.

Когато го изхвърлят (а те винаги го изхвърлят) той искрено не разбира какво се е объркало. Умира с абсолютната увереност, че е бил важен.

––––

Хитър и алчен измамник, без ум – Тактическият паразит (Тип Борисов/Пеевски).

Хитрец без ум е като маймуна с граната – не знае как работи, но знае как да дръпне щифта. Той е гений на оцеляването в калта, усеща слабост, както акулата усеща кръв. Купува, продава, заплашва, лавира. Знаят кого да купят, кога да натиснат, къде да пъхнат пари. Но не виждат по-далеч от следващите избори, следващата схема, следващата криза.

Майстор на „схемата“. Но му липсва интелектът да види отвъд следващия месец. Той не може да строи държава, защото държавата изисква визия, а той има само апетит.

Хитростта им позволява да завземат територия, но липсата на ум (стратегическо мислене) им пречи да я облагородят. Те са като скакалци, изяждат една нива и трябва да се преместят на следващата. Затова имат нужда от „държава-плячка“.

–––––-

Амбициозен и алчен за власт, с повърхностна хитрост, без ум – Кресливият Хитрец (Тип Костадинов)

Уличен агитатор с парламентарна трибуна. Разбрал е, че има глад за радикални послания и ги доставя като пица – с много люто. Целият му арсенал е крясъци, националистическа реторика и усет за гнева на тълпата. Но зад крясъците няма нищо, нито визия, нито програма, нито способност да построи каквото и да е.

Той артикулира гнева на простака.

Той не води тълпата (която е проста, яростна и категорична), а я следва. Хитрецът усеща накъде духа вятърът на простотията и застава най-отпред с байрака. Той е огледало, в което простакът вижда себе си като герой и спасител. Обичат го защото той валидира тяхното невежество като патриотизъм.

––––-

Умен и хитър, без амбиция за пряка власт – Сивият кардинал на наратива (Тип Проф. Иво Христов).

Интелектуалецът, който гледа сеир от балкона. Достатъчно умен, за да разбира геополитиката и достатъчно хитър, за да знае, че директната власт е капан. Вижда процесите, анализира ги и ги формулира брилянтно. Той е коментатор, не играч. Липсва му амбицията да влезе в калта и да се оцапа, за да промени нещо. Предпочита да е прав, отколкото да е полезен. Неговата роля е на Касандра – предрича катастрофата, но не прави нищо, за да я предотврати, освен да каже „Аз ви казах“.

Той е по-опасен от Костадинов, защото докато Костадинов зомбира дебилите, Иво Христов парализира тези, които „мислят, че мислят“, като ги убеждава, че съпротивата е безсмислена. Той е най-ефективният агент на отчаянието.

–––––

Алчен и Амбициозен, но без ум и хитрост – Шумният глупак

Това е пълнежът на парламента. Кресливи, нахални, безполезни. Те са там, за да натискат копчета и да вдигат скандали, които отвличат вниманието, докато по-хитрите крадат. Те са политическият планктон – амеби без индивидуална стойност, храна за по-големите риби.

––––

Четири променливи. Ограничен брой комбинации. Безкраен брой уроди.

Nik Ray