Шофирането не е само техника – то е възпитание на съзнание и отговорност

В последните дни новините от фронта в Украйна и трагедиите по българските пътища ни изправят пред един и същи горчив въпрос: кое население намалява по-бързо? Докато в Украйна войната отнема човешки животи, у нас – безразсъдството и липсата на възпитание зад волана.

Тук често се пропуска един ключов момент – възпитанието за самочувствие, отговорност и самосъхранение. Всеки млад човек може да научи техническата част от шофирането – кога да превключва скоростите, как да използва огледалата или кога да натиска спирачката. Но малцина осъзнават, че това не е достатъчно.

Както в часовете по химия се учат безопасни реакции, но не се показва какво се случва, ако смесиш опасни вещества, така и в курсовете по шофиране липсва най-същественото – осъзнаването на риска и последствията. Това не може да се предаде с теория. То трябва да се възпита у човека още от семейството.

„Аз започнах да уча сина си да шофира още на 12 години – по нивите и полетата. Учех го да усеща колата, нейната мощност и поведение. Показвах му грешките на другите шофьори по пътя, говорихме за скоростите, реакциите и опасностите. Карах го да изчислява колко метра изминава колата при дадена скорост и време. Това не се учи в шофьорските курсове,“ споделя Дедо Мажд Алгафари.

Шофьорските курсове подготвят хора, които знаят правилата – но не и хора, които осъзнават отговорността си на пътя. Те учат какво означават знаците, кое е с предимство и колко налягане трябва да има в гумите, но изпускат най-важния урок – че животът на другите е също толкова ценен, колкото и нашият.

Възпитанието зад волана не започва в автошколата – то започва у дома. От мама и тати, от баба и дядо, от всички нас.

Автор:  Мажд Алгафари

Източник: Facebook