И ВКУПОМ ГЛУПАЦИ СТАНАХМЕ

Дори не е забавно. Една шепа народ сме българите, а се мразим като за цяла планета. Едни срещу други – настръхнали, гневни, искащи, жестоки. Едно поколение срещу друго, едни партийни фенове срещу други, едни агитки срещу други, дори едни съседи срещу други. Ако омразата можеше да я впрегнем в енергия, щяхме да заменим поне три атомни електроцентрали.

Едни се смятат за умни и красиви. Други, от патриотарската част, пак се смятат за много умни и се фоткат като за красиви. Една врачка с пръстче назидава всеки, който не вярва на предсказанията й, които всеки ден се менят, а тя разчита на слабата памет на хората. Политици, довели ни дотук, крали, мамили и лъгали, сега от къщи ни назидават какво трябвало и какво не трябвало да направим. Разни „инфлуенсъри“, забравили как са ги хващали с наркотици и какви семейни лекета са, назидават каква трябва да ни бъде външната политика и как да се държат хората. Други, чаршафосани като малоумници, се веят и размахват бутафорни мечове и се правят на елит.

Цялата картинка е много тъжна. Предизвиква презрение и размисли струва ли си тоя народ, който е готов да прежали брата си, само и само да изплува като мазно петно отгоре. Струва ли си да имаме бъдеще, ако то съдържа гниди и олигофрени, които оставят нещо след себе си само в тоалетната.

Вкупом станахме глупаци. Вторачени в себе си. В проблемите си. В омразата си.

И тогава виждаш някой написал публикация, или чуваш някоя мисъл, виждаш някое направено добро. И се усмихваш. И си казваш, че бъдеще има. Че и в тоя народ има свестни, готини и добри хора. За които не е важно да размахват назидателно пръстче и да искат да са отгоре. А които ги боли за народа ни и правят каквото могат. Без аплодисменти. Без телевизионни студиа. Без награди и грамоти. Без да се фоткат от лъскави балове и събития. Просто българи от народа ни.

Дори в най-тъмната нощ, все се появява някоя светлина на небето.

Елена Гунчева-Гривова