НАДЕЖДА НЕЙНСКИ И ХРИСТО ГРОЗЕВ ИЗДИРВАТ БЪЛГАРСКИЯ ДЖОРДЖЕСКУ

В рамките на STRATCOM Summit 2026 служебният външен министър Надежда Нейнски се срещна в Истанбул с ръководителя на звеното за стратегически комуникации към турското президентство проф. Бурханеттин Дуран Двамата обсъдили „противодействието на дезинформацията и хибридните заплахи и се договорили за засилено сътрудничество и обмен на добри практики“…

Защо ли бившият ни посланик в Анкара забравя, че Турция е сред държавите, които Европейски съюз системно критикува за ограничения върху свободата на словото, натиск върху медиите и проблеми с човешките права?

Точно Турция ли е подходящият партньор за „обмен на добри практики“?

Дни преди визитата си в Турция Нейнски създаде специално звено към МВнР, чиято цел е да реагира на външна намеса и дезинформация преди изборите на 19 април. Достатъчно е да споменем името на пребиваващия във Великобритания Христо Грозев, който е член на това звено, известен с преследването на руска агентура по света, за да разберем целта на занятието.

И тук идва най-чувствителният въпрос: кои ще бъдат определени като източници на „дезинформация“?

В българската реалност това най-вероятно ще са формации и гласове, които:

• критикуват ЕС или НАТО

• поставят под съмнение подкрепата за Украйна

• осъждат действията на САЩ и Израел срещу Иран

• използват антисистемна реторика

Паралелът с Румъния и случаят с елиминирания от президентските избори през 2025 г. Калин Джорджеску засилват тези опасения.

В дните преди вота звеното на Нейнски и Грозев се кани да премине към активен мониторинг на онлайн пространството – социални мрежи, сайтове и канали за бързо разпространение на съдържание. И както преди три години, когато ПП-ДБ въведоха понятието„4-хилядници“, визиращо руска агентура в медиите, МВнР ще обозначи определени теми като „дезинформационни“.

В по-краен сценарий това би могло да доведе до:

• ограничаване на достъпа до аудитория на неудобни политически сили

• влияние върху общественото мнение в решаващ момент

• елиминиране на партии и личности от изборния процес по модела “Джорджеску“

Всъщност Нейнски и Грозев ще определят какво е „дезинформация“. И те ще предлагат наказанията на уличените като „руска агентура“.

Но това ли е работата на един външен министър?

Ролята на външното министерство е да защитава интересите на страната навън и да представлява държавата на международната сцена, а не да е цензор и вътрешен арбитър на избори.

Ако звеното на Нейнски и Грозев ще обменя „добри практики“ от Турция, където журналисти се съдят за критика към властта, какво следва тук преди 19 април?

Дали в името на борбата с дезинформацията няма да се прилагат методите на Ердоган – натиск, закриване на вестници и сайтове, арести, дискредитиране на неудобните гласове?

Кой ли ще е българският Джорджеску?

Велизар Енчев