Не ти искам доверието. Доверието е за политици. Искам пет минути от живота ти

Според мен, на изборите ще гласуват около 2 до 2.5 милиона души.

Около 1.5 милиона са хора, вързани за държавната хранилка по един или друг начин. Чиновници, партийни назначения, общински паразити, близки, семейства, фирми на абонамент към бюджета, служители в тези фирми. Цялата тази маса не гласува по убеждение, а от страх да не изпадне от схемата.

Към това добавям поне 500 000 купени гласа. Някои се купуват с пари. Други с дърва, работа, обещание, натиск или местен феодал. Формата няма значение. Резултатът е един и същ.

Остават още около 500 000 души, които още се въртят в парламентарната въртележка. Те гласуват доброволно за партии, които от тридесет и пет години редуват едни и същи лица, схеми и обещания. Сменят се имената на коалициите, но резултатът е константа.

Така изглежда активният електорат. Затворен, зависим, манипулиран и в голямата си част безполезен за реална промяна.

––––-

Два и половина милиона не гласуват. Те са стигнали до логичния извод, че никоя партия в парламента не работи за тях. И са прави, но тук логиката им спира.

Защото всеки път, когато мислещ човек остане вкъщи, купеният глас тежи повече. Петдесетте евро в плика добиват по-голяма стойност.

Негласуването е най-скъпият подарък, който можеш да направиш на хората, от които те е гнус.

Изходът е прост.

Ако дори петстотин хиляди от тези два и половина милиона отидат и гласуват за една конкретна алтернатива, балансът се чупи. Не е нужно да са милион.

Но тези хора ще гласуват само ако видят конкретен план, който не може да бъде объркан с нищо, произведено от сегашния парламент.

Планът съществува, това е държавата на Nik Ray

Премахваме политиците от веригата на вземане на решения.

Законодателната власт преминава към директен референдум.

Гражданите предлагат закони чрез платформа, системата проверява конституционността, отваря се публично обсъждане, квалифицираните граждани гласуват. Без депутати, комисии и посредници.

Всеки гласува през телефона си.

1. Всеки ле от бюджета е видим в реално време. Всеки гражданин отваря телефона си и вижда къде отиват парите му. Всяка поръчка, заплата и договор са публични.

2. Държавна институция няма право да ти иска документ, издаден от друга държавна институция. Тя си го взема сама. Ти спираш да бъдеш куриер между бюрократи.

3. Цялата информация по дела срещу държавни служители и политици е задължително публична от първия ден. Кой е разследван, за какво, от кого, какво е решено и защо. Дело не може да изчезне в чекмедже.

Прокурор, задържал папка без движение, автоматично става обвиняем за съучастие.

4. Всеки, който е заемал публична длъжност, доказва произхода на имуществото си. Ревизия 37 години назад за всички депутати, кметове и абонирани за поръчки „бизнесмени“. За политическия паразит презумпцията се обръща: виновен до доказване на противното. Не можеш да обясниш хотела в Гърция със заплата на държавен хрантутник? Конфискация на секундата.

5. Половината администрация се съкращава. Одит на всяка позиция. Ако утре не дойдеш на работа и никой не забележи, позицията се закрива.

6. Обществените поръчки минават през AI Огледалото. Критериите са стандартизирани.

7. Здравеопазването и образованието стават 100% безплатни. Закриване на 90% от измислените университети-печатници на дипломи за безработни. Оставям само елитни бази с брутална цедка.

Нито една от тези точки не изисква революция. Всяка може да бъде въведена със закон, приет от обикновено мнозинство.

Причината да не са въведени досега е, че те ликвидират бизнес модела на всяка партия, влизала в парламента последните тридесет и пет години.

Сега остава един въпрос.

Трябва да съществува една партия, готова да каже публично: „Ние ще въведем тези 7 точки. Нищо друго. Без идеология, коалиционни сделки и преговори..“

Тя не трябва да спасява държавата. Тя трябва да инсталира системата, която не позволява на следващите да я ограбват.

А ти, който четеш това и от години не си гласувал, имаш едно решение. Можеш да останеш вкъщи и да подариш държавата на същите хора, които я разглобяват от тридесет и пет години. Или можеш да отделиш пет минути, да отидеш до урната и за пръв път да гласуваш против машината.

Не ти искам доверието. Доверието е за политици. Искам пет минути от живота ти.

––

Проблемът никога не е бил, че няма мнозинство за промяна.

Проблемът е, че няма политически субект, който да формулира промяната стъпка по стъпка, а не като кух лозунг.

Който иска тези гласове, първо трябва да каже ясно как ще спре теча. После може да говори за всичко останало.

Ако никой не го каже, избори ще има. Избор няма да има.

Nik Ray