Осата Без цензура, без пощада
ОТ ЛЕТИЩЕ „БЕН ГУРИОН“ В ТЕЛ АВИВ ДО ЛЕТИЩЕ СОФИЯ: КАК АМЕРИКАНСКИ САМОЛЕТИ-ЦИСТЕРНИ ПРЕВРЪЩАТ ГРАЖДАНСКИ ЛЕТИЩА В ТИЛ НА ЧУЖДА ВОЙНА
Докато в Израел вече върви открит обществен и институционален спор дали гражданското летище „Бен Гурион“ не е превърнато в де факто американска военна база, в България темата за американските самолети-цистерни на летище София продължава да се обсъжда почти шепнешком – без прозрачност и без парламентарен дебат.
Според публикация на Financial Times (11 май 2026 г.) американските самолети-цистерни KC-135 и KC-46 вече са разположени на летище „Бен Гурион“, а израелски авиационни представители предупреждават, че летището функционира като „американска военна база“.
Ето и снимки от израелското летище, на които се виждат американските самолети-цистерни, разположени на пистите и стоянките редом до гражданската инфраструктура. Вестникът цитира опасенията на експерти за претоварване на въздушното пространство, проблеми за гражданската авиация и риск главното израелско летище да стане директна мишена при евентуална ескалация с Иран.
Още по-остра е реакцията на ръководителя на израелската Гражданска авиация Шмуел Закай. Според публикации на Times of Israel (10 май 2026 г.), JNS News (11 май 2026 г.) и Anadolu Agency (12 май 2026 г.), Закай предупреждава, че „Бен Гурион“ вече функционира като „американска военна база с ограничени граждански полети“. Закай директно обвинява военните власти, че подценяват щетите върху цивилната авиация.
В публикации на JNS News (11 май 2026 г.) и VIN News (12 май 2026 г.) се описват следните рискове:
• нарастващи щети за израелските авиокомпании;
• отлив на чужди превозвачи;
• проблеми с кацането и излитането на граждански самолети;
• ръст на цените на билетите;
• превръщане на гражданската инфраструктура във военен логистичен център.
В Israel Hayom и Israel Heute през май 2026 г. се поставя и друг въпрос: защо американските самолети използват именно гражданското летище „Бен Гурион“, а не военни бази като Nevatim или Ramon. Според публикациите това поражда подозрения, че става дума не за временна операция, а за изграждане на по-трайна американска инфраструктура в Израел.
Военни анализатори и бивши израелски офицери, цитирани в Defense News (21 април 2022 г.), а по-късно и в дискусии в Channel 12 (март-май 2026 г.), предупреждават: зависимостта от американските въздушни цистерни ограничава стратегическата автономия на Израел. В тези среди вече открито се поставя въпросът:
„Ако американците си тръгнат, може ли Израел сам да поддържа подобен темп на операции?“
Паралелно с това Defense News (30 юли 2024 г.) и Military.com (28 май 2021 г.) публикуват следните критични забележки за самолетите KC-46 Pegasus:
• хронични технически дефекти;
• проблеми със системите за дозареждане;
• софтуерни неизправности;
• рискове за безопасността при интензивни операции.
На този фон България е страна, в която подобен разговор изобщо не се води. А въпросите тук са не по-малко сериозни.
Защото американските KC-135 Stratotanker и KC-46 Pegasus не са транспортни самолети или рутинни натовски патрули. Това са стратегически въздушни цистерни -ключов елемент за провеждане на бойни операции на големи разстояния. Без тях мащабни въздушни кампании срещу държави като Иран са практически невъзможни.
Именно затова присъствието им на летище София има много по-голямо значение от обикновена „съюзническа логистика“.
Военният министър Димитър Стоянов призна, че е имало американско дипломатическо искане и официална нота за разполагане на самолети и персонал. Но до този час нито министър-председателят, нито министърът на отбраната са дали ясен отговор на няколко фундаментални въпроса:
• има ли нова американска нота за удължаване на престоя на самолетите-цистерни?
• ако има, за какъв срок?
• искано ли е разширяване на американското присъствие?
• колко самолета и персонал се намират реално на българска територия?
• какви гаранции има, че българската гражданска инфраструктура няма да бъде използвана в операции извън рамките на НАТО?
Мълчанието по тези въпроси е сериозен политически проблем.Защото тук не става дума единствено за отношенията със САЩ. Става дума за това дали България постепенно не се превръща в тилова логистична зона на потенциален конфликт в Близкия изток – без обществото дори да е информирано в каква степен.
Рискът за България не е абстрактен. Самото присъствие на стратегически американски танкери променя начина, по който страната се възприема отвън.
Ирански медии като Tasnim описват България като част от въздушната инфраструктура на САЩ и Израел.
Турски анализатори поставят въпроса защо Вашингтон използва София като резервна логистична точка вместо американската база „Инджирлик“ в Турция.
И тук възниква най-опасният въпрос: когато една гражданска инфраструктура обслужва стратегически военни операции, къде свършва „съюзническата помощ“ и къде започва реалното въвличане във война?
Израел вече вижда последствията. След иранските атаки срещу района край летище „Бен Гурион“ през март 2026 г. имаше щети по самолетите-цистерни, ограничения на полетите и страх сред авиокомпаниите. Именно тогава започна публичния спор дали цената на това военно присъствие не е прекалено висока както за гражданската авиация, така и за националната сигурност.
В България обаче няма дори дискусия по темата, което е повече от тревожно. Защото не трябва да научаваме от чужди медии и интернет форуми каква чужда военна инфраструктура се разгръща на българска територия, при това без санкция на парламента.
Ако има нови договорености между София и Вашингтон, обществото има право да знае. Ако има удължаване на срока, то трябва да бъде публично обяснено.
Иначе остава усещането, че България тихо се превръща в геополитически плацдарм, без българските граждани да са питани приемат ли цената на тази роля.
Преди четири дни, позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация, отправих тези въпроси към министъра на отбраната.
Днес отново казвам на премиера Радев и военния министър Стоянов: вие сте длъжни да ни уведомите за американската нота за продължаване на срока на пребиваване на самолетите-цистерни на летище София след 31 май.
И най-важното: какъв е българският отговор?
