Осата Без цензура, без пощада
Заради сутрешния днешен разпит на кмета на Кърджали в полицията веднага се хвърля етническата карта. Депутатът от ДПС, останал в съзнанието ни с израза „мръшляци“, започна да реве за репресии, за комунизъм, заплаши, че сега ще видим какво значи ДПС, турци и мюсюлмани.
Все едно се изплю в лицето на властта – на българската власт, ако изобщо я има.
Все се питаме има ли етнически мир в България и все отговаряме – да! И се хвалим даже, че нашият етнически мир е и етнически модел за съвместно съществуване.
В България няма етнически мир – има етническа недосегаемост, етническа свръхположеност и абсолютна безнаказаност на етническите първенци и големци. Никой не може да им каже „копче“.
Ако сте слушали внимателно как кметът на Кърджали каза: „Аз съм кметът на Кърджали“, то няма начин да не сте усетили, че в интонацията му имаше чувство за собственост и за принадлежност. „Аз съм кметът на Кърджали“ трябва да се преведе така: „Аз съм кмет на парче земя, на което законите на България не важат. И тук не е България, тук е Кърджали“. Така трябва да се превежда.
Бях смаян как сякаш като по военна команда полицията в Кърджали беше обсадена от здравеняци и млади бичмета, които, предвождани от депутата „мръшляк“, бяха готови да изиграят „жива картина“ за освобождението на „похитения“ си кмет.
Струва ми се голяма глупост точно когато Радев е в чужбина и когато е Курбан байрям, да се пипа тоя кърджалийски властелин. Но това е друг разговор.
Много години непрекъснато съм се надявал, че някой мисли много силно, че анализира внимателно, че предвижда какво ще се случи… Вятър и мъгла. Караме я урбулежката и това е.
В България сега не можеш да пипнеш американец, англичанин, за украинец е абсурд. Не можеш да пипнеш турски началник, цигански барон. Не можеш да пипнеш нищо друго, освен кокалите си – измършавелите български кокали през скъсаните ни джобове.
Под знамената на всевъзможни ценности, приобщавания, права и свободи, перверзии и каквото си щете още, се разхождат хора, които са ни насвили в ъгъла и които използват етническия проблем не за да защитят България, а да оправят лично себе си. Ще ни продадат като сплути домати на пазар, без пари ще ни продадат – нас, безевровците.
Законите трябвало да важат за всички!
Да се смее ли човек, да плаче ли? Законите никога не важат за всички. Те просто тежат и смазват някои и са изчезнали над богопомазаните.
Сто пъти, двеста пъти писах, че всичко друго е ала-бала освен етническият въпрос. Писах, че ще ни се запали чергата, и пак – и тая вечер също, излизат в телевизорните кутии начервени и напудрени същества, които пеят приспивни песни за възродителен процес и за вини. Гледам едно такова същество и да ме прости господ, даже през телевизора ми лъха на бардак – на духовен и морален бардак. Но иначе седнало да ни трие сол на главите и да глаголства за смелостта на турците по време на възродителния процес. Имаше такива смелости – една от тях беше на гара Буново.
На фона на 150-годишнината от Априлското въстание такива приказки звучат страшно ценностно и страшно европейски. Хиляда пъти го изкупихме тоя възродителен процес. Изкупихме го с мълчание и с оставяне на етнически вождове да живеят като махараджи и да хвърчат като богове по небето.
Николай Милчев
