Пеевски продава активи преди изборите. Това е сигнал за бедствие

Пеевски продава активи преди изборите. Това е сигнал за бедствие.

Ако е вярна информацията, че Делян Пеевски е продал „Слънчев ден“ на Велико Желев (собственика на „Хидрострой“) за да финансира покупката на Мол Варна и Двете кули, тогава сме свидетели на нещо, което никой не коментира, но всеки трябва да разбере.

Той продава, защото кешът му трябва за ликвидност преди буря. Продажбата на активи е сигнал за прегрупиране или за дефицит. Може би чисти собствеността, за да е по-лек, ако се наложи да бяга, или просто консолидира ресурс за финалния all-in.

Ако наистина няма ресурс да купи вота, трябва бързо да бяга, преди бъде разпарчетосан от същите хиени, които сега му целуват пръстена.

Да продаваш имот, за да купиш друг имот означава, че нямаш свободен кеш. Ако имаше, щеше да купи мола без да продава нищо.

В България изборите не се печелят с идеи, програми или дебати, а с кеш.

Цената варира. Купен глас в махалата струва между 50 и 200 лева в зависимост от конкуренцията. Контролиран вот чрез секционни комисии е по-скъп. Транспорт на електорат, логистика, купуване на местни барони, подмазване на кметове, всичко това е операция от военен мащаб, която изисква военен бюджет.

За да вземе 10-15 процента на национални избори, му трябват минимум 100 милиона в кеш. В чували, спортни чанти и багажници на автомобили, които обикалят страната в нощта преди вота.

Ако Пеевски няма поне 100 милиона в свободен кеш (а продажбата на „Слънчев ден“ подсказва, че няма) тогава неговата избирателна машина е без гориво.

Машината на Пеевски е логистична мрежа за покупка на гласове, изградена върху три стълба.

Първият стълб е кешът. Без него нищо не работи. Купените гласоподаватели не приемат банкови преводи и не чакат до края на месеца. Те искат банкнотите в ръка преди да влязат в кабинката. Иначе не влизат.

Вторият стълб е мрежата от местни посредници – кметове, общински съветници, ромски барони, бизнесмени, които контролират зависими хора. Тази мрежа е наемна.

Лоялността й е строго транзакционна. В момента, в който кешът спре, лоялността се изпарява за секунди. Посредниците не са идеологически обвързани. Те са търговци, а търговецът продава на този, който плаща.

Третият стълб е страхът. Пеевски контролира чрез компромати, медийни заплахи и институционален натиск. Но страхът работи само докато си силен. В момента, в който мрежата усети слабост, страхът се обръща. Същите хора, които вчера се страхуваха от теб, утре ще свидетелстват срещу теб, от инстинкт за самосъхранение.

Без кеш, мрежата се разпада. Без мрежа, няма купен вот. Без купен вот, Пеевски не взема и два процента. Хората, които го подкрепят защото вярват в него са толкова малко, че се побират в една зала.

Ако Пеевски падне под 4%, ще се задейства верижна реакция, която не може да бъде спряна.

Първо ще се разпадне мрежата. Посредниците, които до вчера му служеха, утре ще търсят нов господар. Мрежата не е лоялна на човека, а на парите, а парите вече текат на друго място.

После се обръщат институциите. Прокурори, които до вчера си затваряха очите, утре ще отварят досиета. Съдии, които до вчера са бавели дела, утре ще ги ускоряват. Не защото внезапно са открили правосъдието, а защото политическата протекция е изтекла и всеки бърза да застане от правилната страна преди музиката да спре.

После идват медиите. Същите медии, които до вчера мълчаха или го хвалеха, утре ще го разкостват. Журналистите, които десет години са знаели всичко и не са писали нищо, внезапно ще намерят смелостта, която не са имали, когато е била скъпа.

И накрая идват „партньорите“. Хората, с които е правил бизнес, с които е делил плячката, с които е строил империята. Те ще бъдат първите, които ще го предадат. Защото е по-евтино да предадеш потъващия удавник, отколкото да потънеш с него.

В този момент „феноменът“ се превръща в дивеч. Цялата глутница, която досега му ближеше обувките (прокурори, съдии, бивши ортаци от ГЕРБ и „партньорите“) ще го разкъсат с настървението на пирани, надушили кръв. Ще го „сготвят“ за да прехвърлят вината за всичко върху неговия труп.

Финансовата немощ на Пеевски е началото на неговия физически край. Единствената му опция е да бяга.

В България няма защита на бивши властелини.

Когато паднеш от върха, системата те смила. Всеки, който до вчера ти се е кланял, утре ще иска парче от трупа ти. Активите ти се разграбват. Досиетата ти се отварят. Приятелите ти стават свидетели. Адвокатите ти стават обвинители.

Ако Пеевски падне под два процента и загуби политическата си броня, единственият му рационален ход е бягството.

Да остане означава дела, присъди и конфискации.

Дубай, Абу Даби, някой карибски остров с гъвкаво законодателство и непробиваема банкова тайна. Това е маршрутът на всеки олигарх, който е загубил домашната си игра. Защото алтернативата е килия.

Пеевски продава „Слънчев ден“, за да купи мол. Олигарх без ликвидност няма власт, а без власт корпулентния остава само със санкциите по Магнитски и много врагове.

А враговете, които нямат страх са най-опасни.

Часовникът тиктака за Пеевски.

Въпросът не е дали ще падне, а дали ще успее да избяга преди да падне.

Защото мъртвият лъв е единственият лъв, от който хиените не се страхуват.

Автор Nik Ray