Осата Без цензура, без пощада
Данчо Ментата рече, че:
Бизнесът ъгейн трябва да „плати сметката“.
Бизнесът щял да поеме още малко тежест.
А хората? Той и ТОЙ мислели за хората, хората, хората.
Та да кажа и аз, понеже съм от „хората“ –
Данчо Ментата мен не ме представлява.
Като част от бизнеса съм дала своя дан.
За трите си деца не съм взела нито лев майчинство – личен избор, според мен – морален. Не съм получавала и известните „детски надбавки“.
Защото според уважаемия Данчо, който 30+ години „работи за хората“, моите деца – а и децата на много други като мен – не влизат в категория „хора“.
Ние сме „солидарни“ при даването, но при получаването – не.
Изгледах децата си без помощ и подкрепа от държавата. Изучих ги. Без субсидии. Повтарям – без помощ и подкрепа от държавата.
И затова, когато ми обясняват, че бизнесът трябвало да бъде „солидарен“ с нечия бедност, глад и леност – извинявайте, но ми идва да цитирам класиката:
„Да го духат бедните.“
(Всеки знае филма.)
А вас, драги последователи на либералната секта, реалността ще ви удари съвсем скоро.
Не морална – битова.
Ще ставате все по-бедни.
Все по-често ще избирате между сметка за ток и лекарства.
Ще продавате имоти, за да преживявате.
Който няма имоти – да започне да проверява в кои квартали в кофите се хвърля храна.
Алтернативата – казвам ви я отсега:
Намерете си по едно парче земя.
Научете се да отглеждате картофи, лук, чесън.
Това ще ви спаси от глад и болести.
Не „еврозоната“. Не „планът за растеж“. Не „социалните придобивки на БСП“.
П.П. Тази публикация е написана в малките часове на нощта 1:11 часа и няма да бъде изтрита след първото ми кафе.
Автор Лилия Божкова
