
Големите войни започват тихо. Инвазията се извършва публично. И на най-добрите агресори публиката ръкопляска във възторг, без да осъзнава, че тя е жертвата.
Как от работеща държава стигнахме до територия, в която управлява мафията и няма нито една работеща държавна институция? Ами ей така – пред очите ни. Стигнахме дотам, че никой да не вярва на полиция, прокуратура, често и на съда. Стигнахме дотам най-големите престъпници да са в политиката, а прокуратурата да упражнява натиск върху тези, които се опитват да бъдат независими.
Днес в полицията често шефовете на служби се спускат отгоре по политически причини. Поставят се чадъри над организираната и неорганизираната престъпност. Полицаи помагат за разпространение на наркотици, закрилят дилъри, помагат на трафика на хора и трафика на проститутки и органи, затварят си очите за битовите престъпления. Дори убеждават гражданите да не подават жалби, защото нямало смисъл.
Как започна всичко ли? Знаем как – с предателството на Държавна сигурност. Които много добре се ориентираха в новия световен ред и решиха да станат капиталисти. Поклониха се на Сорос, на Ран и на Рът, поклониха се на чужди. И се започна – втълпяване колко е лошо всичко да е народно и колко е хубаво всичко да е приватизирано, реституирано и частно. Втълпи се, че държавата е лош стопанин, затова всичко работещо го съсипаха и продадоха за жълти стотинки, а често и за хвърчащи хартийки, наречени приватизационни бонове. Хора, които преди това не биха ги назначили и за бригадири в ТКЗС, станаха новите големи капиталисти. Вместо развитие на икономиката – затваряне на заводи, цехове, избиване на животни и елитни стада, изсичане на овощни градини.
Постепенно започнаха да се подменят кадрите. От експерти към партийни калинки на всички нива в управлението. Които дори не разбират, че не разбират. В същото време медиите бяха изкупувани, притискани и ликвидирани. Тези, които останаха, хвалеха демокрацията и убеждаваха българите колко им е хубаво. Въпреки всичко наоколо. И, че който не скача, е червен, дебел, комунист и т.н.
Днес държава нямаме. Имаме колониална администрация, пълна с хищни калинки. А медиите и постоянния стрес толкова са изгладили мозъците на нацията, че повечето дори не осъзнават, че вече сме в катастрофа.
Държава нямаме. Осъзнайте го. И никой няма да допусне да имаме ако: 1. сами не поискаме това да се промени и 2. не се подпомогнем отвън и не се промени световния ред.
Мафията си има държава. Със съдействието и мълчанието на всички нас.
Елена Гунчева-Гривова