
Понеже вървежната дума от вчера е „реферереререндум“, да кажа няколко неща по въпроса:
Прякото допитване до народа (все пак да говорим на български), зависи от няколко неща: информираност на народа, способност за различаване на причинно-следствени връзки, поставяне на общия интерес над личния и възможност за мислене. По много въпроси прякото допитване може да е ефективно, когато се касае за неща, които са от висока обществена важност и разбираеми.
Как стоят нещата с еврото. Знаете ли какво щеше да ме притесни в едно такова допитване – повечето българи ще погледнат от личния си интерес към проблема. Ще сметнат като ходят в Гърция, колко ще губят от обмяната на валута. Ще сметнат колко ще губят от курсовата разлика, когато техни близки от чужбина им пратят пари в евро. Ще премислят дали еврото няма да се отрази като се понижат лихвите по кредитите им. Ей такива неща. Заслушайте се в противниците на еврото – голяма част от тях казват, че хората ще обеднеят, ако се приеме еврото. Неща като суверенитет, право на държавата да печата пари, контрол върху банките, са им далечни и общо взето, не ги интересуват. Тях ги интересува това, което само пряко ще ги засегне.
Замислих се и ако имаше референдум за влизане в Европейския съюз, най-вероятно резултатите нямаше да ни харесат, защото много хора искаха България да се присъедини. Разбира се, пак никой нямаше да прочете Договора за присъединяване, нито да проучи какво следва. Защото хората се интересуват те да просперират. Да могат да пътуват без граници, да работят в чужбина за по-високи заплати. А не Родината им дали ще е независима и свободна.
За съжаление това е положението. Да не говорим, че при тези изборни измами, ако имаше пряко допитване за еврото, смятате ли, че нямаше да нагласят резултата?
Елена Гунчева-Гривова