
Има същества, които не са хора. Нищо общо нямат с човешкото. Носи им удоволствие болката и мъката на другите. Убиват невинни животинки, посягат и на хора, обичат да тормозят беззащитните.
Ако имах власт, такива престъпления щяха да са най-строго наказуеми. Каторга и бой с камшици за превъзпитателен ефект, защото явно от превъзпитателни беседи ефект при тия няма. И пълна забрана за заемане на обществени постове, получаване на социални помощи и т.н.
Чудовищата нямат място сред нас.
Само да добавя – родители, които учат децата си да изоставят домашните си животни и да гледат как ги изоставят, понякога стари и болни, отглеждат деца, които, когато те остареят, ще ги захвърлят и няма и да ги погледнат. Защото така са научени. Всичко се връща на тоя свят. Затова и не съжалявам някои самотни старци и болни, които децата им не ги поглеждат. Защото може и да е карма.
Да напомня случка с една позната от детските ми години. Изхвърляше котките си надалеч, когато й омръзнеха, уби няколко. Умря сама като куче, децата й не я погледнаха. По миризмата я намериха. И вместо съжаление, тези, които я познаваха, изпитаха чувството за справедливост.
Бъдете добри. Защото на оня свят отнасяте само душата си.
Елена Гунчева-Гривова