КУЛТУРНА ПРИКАЗКА – ПРИКАЗКА ЗА КУЛТУРАТА

Имало едно време една придворна Ива. Тя се грижела за културата на един популярен курортен град край морето. Така да се каже, Ива била културен отговорник на населеното място. Същата дори била облагодетелствана със свой собствен кабинет в кметството на крайморското кралство.

Придворната Ива била човекът оркестър в културното си поприще. Организирала и се грижила за събития от всякакъв род и ранг. Посрещала и изпращала гостите, свързани с културните и обществените прояви на града. Преди това комуникирала с тях. Дори осъществявала контакти с чуждестранни поданици от далечни земи, защото тя владеела четмо и писмо не само на родния си език. Отразявала събитията в страници, сайтове и вестници. Пишела текстовете за тях. Била фотограф, видеооператор и монтажист. Подготвяла речите на кмета и водела събитията, които сама организирала. Понякога приемала да бъде конферансие на сватби и погребения.

Културното аташе на крайморския град украсявало територията по време на тържества и празници. Ива обичала работата си. Била пристрастена към нея. Когато по Коледа, Великден и всички останали празници хората празнували със семействата си, придворната дама на крайморското кралство обикаляла, организирала, снимала и отразявала с пищни фотографии и видеа празниците. Тя също така отправяла покани на други кметове, когато те се събирали в курортното населено място. Когато някой жител на кралството навършел определена възраст и имал юбилей, пиарът на града, Ива, отивал до дома му и лично поднасял подарък и засвидетелствал уважение от името на градоначалника.

Всичко това придворната дама на културата вършела сама. Отделно обръщала внимание на децата си, на съпруга си, на дома си и понякога на себе си. Все пак трябвало да има представителен и симпатичен външен вид. Донякъде и се получавало.

Всички, без изключение, харесвали този верен страж на културата и телефонът му денонощно звънял. Все още е така. Все още търсят Ива от различни краища на страната и света. Тя нямала помощници. Предпочитала да взима всички пари за себе си и да не ги дели с друг културен персонал. Заплатата и в чистия си и неопетнен вид била в размер на двеста евро на месец. Или незабравимите и непрежалими четиристотин лева. На месец. Водела се на половин работен ден, което означавало, че трябва да прекарва четири часа в офиса си в кметството. Въпреки че нейната работата продължавала през целия ден и основно извън служебната сграда. Трудела се денонощно и в движение. Всички крепостни жители сме наясно, че култура зад бюро не се създава. Придворната Ива служила на кралството си и от вкъщи, защото главната мисия на културата е да не заспива. Културата трябва да бъде поддържана от някого постоянно будна. Ива го вършела с охота години наред.

Един ден, придворната дама се възгордяла. Разбрала, че е незаменима и поискала от работодателя си да и увеличи възнаграждението. Заплатата и от двеста евро или така атрактивните четиристотин лева, едва стигала само за горивото на личния и автомобил, с който тя извършвала служебните си ангажименти. В момент на горделиво опиянение, Ива решила да се поглези и изкара нещо допълнително. Това била конкретната причина да се опита да изнуди шефа си, а той в безизходицата си на драго сърце приел. Предложил и пълен работен ден и ново възнаграждение, представляващо колосалните за времето си преди няколко месеца, чисти четиристотин евро или пищни осемстотин лева, както и част от изразходваното гориво за месеца на личния и автомобил. Направили и устната уговорка, че тя ще прекарва в кметството отново само четири часа, вместо новите осем, което всъщност нямало никакво значение, защото така или иначе работата и продължавала двадесет и четири часа и почти в движение.

Културата заспи ли веднъж – няма събуждане. Ива приела извоюваната щедрост и продължила да си върши работата. Но при новите гигантски финансови условия и несметни привилегии.

Обаче, злите сили завидели на придворната Ива. Злите сили в кметството взели да дуднат на кмета, че отговорничката за културата в кралството е прекалено привилегирована и че нейното неадекватно спонсориране и лансиране вече не се търпят. Работодателят бил притиснат в ъгъла и принуден да сподели на културната си подчинена, че колегите и са недоволни от това, че тя не стои в кметството по осем часа, а е там само около четири. Независимо че работата на Ива продължавала дълго след като завистливите злосторници напускали служебните си места и забравяли изобщо какво работят. За последните било единствено важно придворната им колежка да е плътно осем часа на служебното си място. Започнали да засичат и отмерват административното и офис стоене с хронометър. За тях било без значение колко работа върши тя за културата, чието бойно поле не е само в офиса в кметството, а и извън него. За кмета също не било важно каква и колко работа върши Ива. На него му било по-важно да задоволява завистливите злосторници.

Не било обаче точно така. Претенциите към нейната културна дейност продължавали да бъдат все така високи. Както Ива сама била научила началника си. Тя не спряла да бъде човекът оркестър в културното си поприще. Не престанала да организира и обгрижва събития от всякакъв род и ранг. Посрещала и изпращала гостите, свързани с културните и обществените прояви. Преди това комуникирала с тях. Дори и с чуждестранни поданици от далечни земи, защото тя владеела четмо и писмо не само на родния си език. Отразявала събитията в страници, сайтове и вестници, създавала текстовете за тях, била фотограф, общ работник, видеооператор и монтажист. Продължила да подготвя речите на кмета и да е водеща на събитията, които самата тя организира. Приемала да бъде конферансие на сватби и погребения.

Ива работила още известно време по този начин, но когато човек е истински алчен, той е такъв до края. След като тя не получила обещаните бонуси, а и се оказало, че уговорката за само четири часа зад бюро няма да се спази, придворната дама на културата инициирала още няколко разговора с работодателя си. Но този път безуспешно. Нямало достатъчно голям бюджет за нейните прищевки. Той вече бил дал дума на завистливите, а и нямал възможност и желание да задоволява допълнителните капризи на отговорника по културата на популярния курортен град край морето.

Така шефът угодил на завистливите, а Ива подала оставката си. Той я приел с престорено нежелание, защото бил под натиск, а и му било писнало да бъде изнудван и да се чуди всеки месец откъде да намира тези чисти четиристотин евро за заплатата на Ива.

Приказката не завършила зле. На Ива и бил даден безценен урок. Да не ламти за големи пари, а да върши големи дела. Тя се смирила, уравновесила, примирила и укротила.

Популярният курортен град край морето вече не е толкова културен, но пък Ива заживяла щастливо с поуката си. Написала книга с приказки и се научила да живее без щедрата държавна издръжка от четиристотин евро. Или чистите осемстотин лева за цял и пълен денонощен ден.

───

Обаче… В един голям град и столица на богата империя живее принцеса Андрияна. Тя притежава свой личен рушащ се дворец. Всъщност дворецът не е неин, а на крепостните селяни, но Андрияна живее в него и се радва съвсем законно на произтичащите от палатите му блага. Богатствата се трупат от това, че принцесата разрешава залите на нейното имение да се използват от различни по-нисши от нея, за да утоляват те вътре в тях своята културна еуфория. Принцеса Андрияна не споделя спечеленото злато с народа си. Дори не ремонтира двореца. Не смята за нужно. Той е на народа, а не неин. Нейни са само дивидентите. Със своите принцове тя решила да разпределят благата помежду си. Съвсем законно. Заедно на кръгла маса одобрили идеята, принцесата да получава около четиринадесет хиляди евро месечно възнаграждение. Дори била застрахована с ваучер за сто и две евро, ако случайно джобните не и стигната за храна. Съвсем законно и със съгласието на принцовете.

За това, че отдава дворцовите зали на двореца руина под наем, принцеса Андрияна продължава да живее щастливо и безметежно с четиринадесетте хиляди евро заплата и сто и две евро ваучер за храна. Знатната особа с рушащ се дворец изобщо не е чувала за онази алчна Ива край морето, с пищната и атрактивна заплата от четиристотин евро, която всъщност загуби, преди напълно да полудее и напише книга с приказки.

КРАЙ

Съпругът на Ива пък е пенсионер по болест. Пенсията му е около двеста и седемдесет евро. Тя обаче сега отива в НАП, защото и той като Ива е алчен и не е отчел коректно приходите от продадените си книги. Книгите може да са си негови, но държавата му разрешава да ги пише и продава. Става въпрос за същата тази държава, която узаконява четиринайсетте хиляди евро на принцеса Андрияна с рушащия се държавен дворец и порицава Ива от популярния курортен град, защото е неблагодарна и неспособна да поддържа културата му за четиристотин евро.

Втори и последен КРАЙ

Крепостният К. И. К.