Осата Без цензура, без пощада
През 2040 г. България ще бъде етнографски дигитален резерват.
Докато Китай и техно-империите се стремят към тотален дигитален авторитаризъм, управляващ алгоритмите, биологията и логистиката на планетата, България си стои паркирана като крайпътен мотел в 19 век.
Китай върви към върха на технологичната хранителна верига – там, където изкуственият и въплътеният интелект (хуманоидите) ще вършат нискоквалифицираната работа, а човекът ще диктува концепциите и управлението.
Ние се превръщаме в абсолютна геополитическа утайка. След 10 години дори няма да сме колония, защото нямаме ресурс, който трябва да се копае физически. Ние ще сме дигитално сметище. Когато Изкуственият Интелект автоматизира масовите професии, фалшивите български висшисти ще се окажат напълно безполезни за глобалния пазар на труда.
Заводите ще изчезнат или ще се роботизират, офисите ще се самообслужват чрез софтуер.
Дипломите без покритие, които образователната ни система бълва, няма да имат стойност на пазар, който търси или евтина физическа сила (докато не бъде роботизирана), или топ-експертиза, която да управлява ИИ.
Светът става умен, нашите политици остават хитри, но в исторически план, когато Хитростта срещне Интелекта, Хитростта става обслужващ персонал.
Българският модел на оцеляване разчита на тарикатлък, заобикаляне на правилата и адаптация към хаоса, но в свят, управляван от алгоритми, „хитростта“ е бъг в системата, който ще бъде изчистен.
Цялата родна митология се крепи на факта, че сме оцеляващо племе от тарикати, което някак си винаги прецаква голямата система, но оцеляването на глупака не влиза в плановете на биологията.
Може би единственото ни спасение е да се превърнем в „Етнографският резерват“ като лукс, а не като сметище…
Докато Китай и техно-империите изграждат тотален дигитален авторитаризъм (системи за социален кредит, лицево разпознаване, пълен алгоритмичен контрол), човешката природа може да породи обратен тренд.
Ще се появи глобален елит, който ще търси „аналогови убежища“ – места без тотален контрол, с достъп до чиста земя, вода и по-бавна скорост на живот.
Парадоксално, но нашата инфраструктурна и институционална изостаналост може да ни направи привлекателни за хора, бягащи от дигиталната дистопия.
Така деградацията може да стане утрешният VIP туризъм на дигиталната детоксикация.
