Осата Без цензура, без пощада
В продължение на десетилетия българското общество живееше в състояние на принудително безсилие, притиснато от усещането за хронична несправедливост. Свикнахме да наблюдаваме как публични средства изтичат в нечии обръчи от фирми, как обществени поръчки се печелят от едни и същи богоизбрани картели и как местни феодали се разпореждат с общините като с лична собственост. Днес обаче държавата най-накрая показва зъби. Решителните акции на ГДБОП и ДАНС, довели до задържането на компрометирани фигури, са ясен знак, че часът на държавността настъпи. Веднага след първите белезници се чуха дежурните писъци за „политическа репресия“ и „предизборен натиск“ от страна на статуквото и лидери като Делян Пеевски. Свидетели сме на безсрамна подмяна на понятията. Тези хора умишлено бъркат репресията със справедливостта, защото когато години наред си свикнал да си над закона, самото му прилагане ти изглежда като насилие. За нормалното и честно общество това е законност в най-чистия ѝ вид.
В този съдбоносен момент е от критично значение да заявим своята пълна и безапелационна подкрепа за действията на правителството и на всички държавни институции в тяхната фронтална битка срещу мафията. Професионалистите от правоохранителните органи най-накрая получиха свободата да си вършат работата, без да се съобразяват с партийни централи или недосегаеми олигарси. Разследванията за злоупотреби с европейски фондове, съмнителните договори с Агенция „Пътна инфраструктура“ и манипулираните общински поръчки не са политически лов на вещици. Те са дълбоко закъсняла хирургическа интервенция, насочена към изкореняването на корупционния модел, който изсмукваше жизнените сили на страната ни. Твърдата и безкомпромисна позиция на президента Румен Радев и решителността на правителствения кабинет показват какво означава истинско лидерство в защита на обществения интерес. Държавното ръководство застана като гарант за това, че разплитането на престъпните мрежи няма да спре пред никакви политически заплахи.
За да бъде този процес необратим обаче, институциите не трябва да остават сами. Тук идва огромната роля на гражданското общество. Българските граждани трябва ясно и високо да застанат зад действията на полицията, службите и кабинета, като се превърнат в жив щит срещу опитите на мафията да организира фалшиви протести и да манипулира общественото мнение. Години наред гражданската енергия беше умишлено приспивана с внушения, че нищо не може да се промени. Днес гражданското общество има историческия шанс да докаже, че е пораснало, като изиска пълна прозрачност и доведе тази битка докрай. Подкрепата на улицата и на будните граждани е горивото, което ще позволи на държавните органи да завършат прочистването, без да се огънат под натиска на уплашената политическа върхушка.
Крайната цел на това прочистване е изграждането на стабилно бъдеще за правовата държава у нас и окончателното завръщане към нормалността. Нормалност означава държава, в която законите важат с еднаква сила както за обикновения човек, така и за кмета, министъра или партийния лидер. Бъдещето на България като прогресивна и европейска нация зависи изцяло от това дали ще успеем да наложим принципа на абсолютната неизбежност на наказанието. Всеки, който е крал, всеки, който е прибирал комисиони под масата и е ощетявал своите съграждани, трябва да понесе пълната тежест на закона и мястото му е в затвора. Никакъв политически имунитет или икономическо влияние не могат да служат за щит срещу справедливостта. Страхът, който в момента тресе олигархичните кръгове, е най-доброто доказателство, че институциите са на прага да върнат нормалността в тази държава – нормалност, в която престъплението се наказва, а честният труд се уважава. Връщане назад няма и законът най-накрая започна да защитава хората.
