
Отворено писмо до Задника на Манол Пейков,
Г-н Задник, първо, моите искрени съболезнования за постоянния тежък, гръмотевичен и динамичен трафик, на който сте подложен от Вашия собственик, както и тежестта, която съдбата ви е принудила да носите. Но все пак погледнете на живота и с позитивни бузки – ако Българските пощи фалират, вие сте достатъчно голям и ще може да поемете целият наплив на нацията от писма, и ще сте полезен като биологична пощенска кутия.
Знам, че сте объркан. Собственикът ви пееше съветски песнички, майка му е награждавана от комунистическата власт, той е издавал книги на отявлени левичари/комунисти като Едуардо Галеано, Хуан Хелман, Аугусто Монтеросо, Боланьо, Бертолт Брехт, Итало Калвино и т.н. Но сега лиже други подметки – те тия като него са диагноза, един опишеш – описваш всички. Затова недей се обърква.
Не е лесно и да си сред толкова много несправедливо използвана хартия в това издателсто, от която те сърби да се избършеш. Но кой е такъв късметлия като теб. С неизчерпаем ресурс за избърсване.
Но все пак бихте ли му напомнили на Вашия собственик, г-н Задник, да не се държи като дърт тоталитарист от роман на Рей Бредбъри и да не издава заповеди какво да се издава, и какво – да се гори. Цензурата е характерна за тоталитарните общности, от които те и майка му са пръкнали.
Нека се концентрира върху събирания на помощи за вулкани и земетресения в личната сметка.
Благодаря предварително.
С добри пожелания,
Дахи
Daher Farid Daher