
Истински пагони срещу „политически“ мундир. Съдържание срещу фасада. Ред срещу задкулисие. Защо сравнението между моделите на управление на Бойко Борисов и Румен Радев е най-точният компас за избора, пред който са изправени държавната администрация и българското общество днес.
Често ми се налага да дискутирам различни житейски и обществени проблеми с привърженици на Бойко Борисов и ГЕРБ. Това са хора от най-различни социални кръгове – от обикновени работници и пенсионери до средни специалисти и ръководители на държавни учреждения.
Един от основните ми въпроси към директорите на държавни и общински структури е: „След като се смени централната власт, чия програма ще изпълнявате? Тази на партията, която ви е назначила, или тази на политическата сила, спечелила изборите с ясен мандат от избирателите?“
Получавал съм различни отговори. Имал съм и случаи, в които, още преди да задам въпроса, назначените по партийна линия началници бързат да заявят: „Не се интересувам от политика, искам единствено структурата, която ръководя, да се развива и да върви напред.“
На онези, които все още се колебаят как да постъпят и как да преценят ситуацията, винаги давам един съвет: да използват сравнението като основен метод за познание и вземане на информирано решение. Достатъчно е да съпоставят два коренно различни управленски модела – този на най-дълго управлявалия след 1989 г. бивш премиер Бойко Борисов и този на най-силно подкрепяния президент в най-новата ни история, а днес министър-председател – генерал Румен Радев.
Два различни пътя към върха
Бойко Борисов винаги е мечтал да завърши политическата си кариера с президентски пост и пожизнен имунитет – да извърви пътя от генерал и премиер до държавен глава. Нещо по подобие на генерал Франсиско Франко в Испания, Рафаел Трухильо в Доминиканската република или Аугусто Пиночет в Чили, но в роден вариант – с мундир и пагони, сякаш извадени от гардероба на Сатиричния театър. Превърнат в генерал буквално за една нощ от създателя на СИК Любен Гоцев и с благословията на Симеон Сакскобургготски, Борисов управлява страната близо два мандата и половина, за да остане в историята като символ на задкулисието и олигархичния модел у нас.
Румен Радев също извървя пътя от генерал до изпълнителната власт, но с една фундаментална разлика: между тези етапи той бе избран за президент в два поредни мандата. И за разлика от „политическите“ пагони на Борисов, Радев е истински боен генерал от военната авиация – пилот на изтребител и бивш командир на Военновъздушните сили.
Институциите: Съдържание срещу фасада
Същинската разлика между двамата обаче е в отношението им към държавата. Докато Румен Радев се стремеше да запълни институциите със съдържание, авторитет и държавност, Бойко Борисов направи точно обратното – изпразни ги от смисъл.
Нека си припомним стила на управление в Столичната община и Министерския съвет по времето на Борисов: работен ден от по час – два, последван от футболни мачове с митничари и „Бистришките тигри“, и неформални разговори на пури с олигарси. Публичното пространство помни твърде много компрометиращи кадри и скандали – от снимките с кюлчета злато, пачки евро и пистолет на нощното шкафче до кадрите от резиденция „Бояна“.
Този манталитет е напълно несъвместим с тежестта и функциите на висшите държавни институции. Едно е логиката на задкулисните договорки, а съвсем друго – отговорното управление на държава. Записът от една лежерна утрин в правителствената резиденция с бившия градски прокурор Николай Кокинов и репликата: „Не ми се подхилквай! Ти си го избра“ (по повод избора на главен прокурор), остава най-ясната илюстрация за това как Борисов разбира разделението на властите и независимостта на съдебната система.
Връщане към реда и държавността
За да се възстанови държавността у нас, са нужни съвсем други качества: системност, спазване на протокола, изрядност, стратегическо мислене и дълбоко разбиране за взаимосвързаността на процесите в държавната машина. Това са качества, присъщи на подготвени държавници като Румен Радев.
Държавността ни, градена в продължение на повече от век, бе разклатена из основи през последните десетилетия на порочен управленски модел. Единствено управление на хора, възпитани в ред, дисциплина, уважение към закона и вярност към герба и трибагреника, може да върне доверието в институциите и да изправи България на крака.
Затова днес никой в администрацията и обществото няма право на удобно мълчание. Изборът не е между личности или партии, а между две несъвместими реалности: подчинение на задкулисните зависимости или вярност към закона и държавата. Време е всеки да избере на коя страна застава.
Росен Ненков