ПОДХОДЯЩИ ЗА НАРОДЕН СЪД

Вече не мога да издържам идиотщините на тия типове, понякога дори се питам дали битката с тях не е безсмислена, те сякаш винаги ще имат предимство, защото разполагат с един сигурен съюзник – и това е отчаянието на обикновените хора, които са убедени, че това ни се полага, точно това и нищо по-различно:…

***

От нас се иска само да свикнем с тях. И ние го правим – в това отношение сме отличници.

***

Вече нямаме проблем да посрещнем всеки пореден случайник, всяко безличие, което се заканва, че ще оправи държавата. Нашата наивност в това отношение е чудовищна. Не се нуждаем от никакви аргументи и доказателства. Без да губим време преглъщаме всяка лъжа – колкото е по-брутална и нахално скроена, толкова по-добре.

***

Понякога се питам, дали нашите хорица изобщо ги различават тия пришълци – по-вероятно е да ги приемат слепешком. Не е ясно и дали изобщо се интересуват от досегашните им похождения.

Какво мислят за Кирчо? Ами за Асен? Или за сапунения академик?

Какво мислят за лъжите им?

***

Повече от три десетилетия ние се лутаме из подхвърлената ни свобода – без да сме наясно как да я „употребяваме“.

***

СССР, Варшавският договор, СИВ… отдавна са в небитието.

Имаме си нов руснак/опекун.

Еврото.

В момента българското население е подложено на изпитания, каквито обичайно са резултат от крупни обществени трансформации. Тук не се случи нищо подобно – но революцията на евро-сметалото има драматични последици.

***

Гарантите на Евро-Прехода се оказаха безподобни лъжци.

Кирил Петков: „Въвеждането на еврото няма да доведе до обедняване на българите или до сериозно и необосновано поскъпване на цените.“

Денков: „Еврото ще ни направи по-богати.“

Асен Василев: „Няма риск от повишаване на цените след приемането на еврото.“

Доверихме се на лъжци – и те организираха една колосална измама.

***

Съдете ги!

Някои ще ви се надсмиват.

Други ще твърдят, че това е невъзможно.

Възможно е.

Какво ще я правите иначе свободата си.

***

В какво се превръща Свободата, когато не знаеш как да се отнасяш с нея?

***

Държавата реши да покаже характер: глобиха „Кауфланд“, затвориха магазин от друга верига, заради неспазване на правилата за съхраняване на хранителни продукти.

И веднага се чуха треперливи гласчета: „Искаме си „Кауфланд“…“И къде ще пазаруваме сега?“

***

Пиша този текст на 10 ноември. Няма излишни дандании – сякаш всички искат да забравят какво се е случило на тази дата преди 37 години.

Някои искат да забравят посраните си задници – може и така да се каже.

***

Припомням си някои обобщения, до които съм се добирал през годините – струва ми се, че още има хляб в тях. Ето някои от тях…

10 ноември и завлачилият се след него Преход погребаха Истината за Големия грабеж, затова крадците се изживяват като светци.

***

Преходът просто е една уличница, която всеки използва както може.

***

На мнозина пумпали 10 ноември все им се зловиди, все ги шиба камшика на Страха/Лъжата – и така ще бъде до края, защото бяха заварени като никакви хорица, сврени в задушливите си душици.

***

Никакви хора бяха натрапени във властта. Изникнаха от нищото и се стопиха пак там, затова и везните на Историята изобщо няма да ги хващат.

***

Значителна част от първенците на Прехода се запознаха с антикомунизма си едва на 10 ноември 1989 година.

***

Големият късмет на тия хора всъщност се оказа тяхната анонимност, липсата на всякакви доказателства, че са съществували. Така ще бъде и занапред с изключение на един факт, а той не може да бъде скрит – че разгромиха страната, просто разсипаха устоите й, понеже са семпли, но пък користни.

***

10 ноември е проклета дата за тях, понеже неизбежно и винаги ще събужда въпроса: От кой бълхарник изпълзяхте?

***

Те не могат да понесат позорния факт, че са едни прости консуматори на дарена свобода. Простичкият въпрос – какви биха били без омразната им дата – направо ги изтърбушва отвътре.

***

Не могат да кажат и защо всъщност идват във властта, защо я обладават за известно време. За мнозина от тях това е истинска загадка, понеже вътре в себе си те знаят, че са малки хора.

***

Думите на бившия вицепремиер Нейчо Неев: „Егати държавата, на която аз съм вицепремиер!“ подреждат сакралната фраза на Прехода. Тя издава извън всичко друго и пълната изненада на тези хора от игрите на Съдбата.

***

Направиха ви на едни сюнгери.

И от спомените ви изтича само една мътна вода.

Кеворк Кеворкян

Вижте още

Колко е хубаво да гледаш как Борисов и Пеевски губят почва под краката си! Радев връща нормалността в държавата

Има нещо изключително приятно в последните политически събития в България. Не само защото страната най-после …