Осата Без цензура, без пощада
Събота сутрин е свещено време за всеки нормален човек. Това е онзи кратък, блажен прозорец от седмицата, в който единствената ти геополитическа дилема е дали да си намажеш филията с лютеница, или със сирене, а най-сериозната заплаха за националната сигурност е да не ти изкипи кафето на котлона. Човек си пуска телевизора с кротката надежда да види нещо успокояващо – я как се садят мушката през ноември, я коя баба в Родопите е омесила най-голямата баница.
И точно в този миг на пълна идилия от екрана проехтява онзи неповторим, драматичен фалцет, от който и най-сънливият зрител подскача така, сякаш в хола му е паднал метеорит. Ето я – „госпожата в менопауза“ на българската политика отново е на поста си в съботното студио!
Още преди да си отпил първата глътка кафе, бившият държавен глава Росен Плевнелиев вече ти е сервирал новината на века: България не просто е сбъркала посоката, тя директно се е натикала „в кошарата на Русия и Турция“. Закуската моментално засяда на гърлото, филията с лютеница губи всякакъв вкус, а у теб се надига неудържимото желание да хукнеш към най-близката камбанария и да биеш тревога, защото, ако се вярва на екрана, до обяд вече ще сме прекръстени на Задунайска губерния.
Причината за поредния съботен пристъп на паника се оказа декларацията за мир и сигурност в Дъблин. От 44 държави в Европа, обяснява с трагичен патос „госпожата в менопауза“, 40 били подписали като отличници, а само три се оказали проблемни – Русия, Турция и, разбира се, България. И понеже в неговия свят нюансите в дипломацията са по-опасни и от ядрена зима, присъдата бе произнесена на мига: оставка на правителството!
Тук човек няма как да не се замисли за мащаба на тази политическа дързост. Да се появиш в събота сутрин по телевизора и с апломб да поискаш оставката на кабинет, избран с убедително мнозинство, при положение че собствената ти политическа тежест отдавна се измерва основно в брой съботни гостувания и интернет колажи – това вече не е просто самочувствие, това е висш пилотаж в жанра на политическата комедия.
Но истинският шедьовър на това телевизионно представление е неизменният, вечен и непоклатим главен герой в мислите на г-н Плевнелиев – Русия. В неговата вселена Русия не е просто държава на картата, тя е състояние на духа, атмосферно явление и универсално обяснение за всичко. Ако в София вали дъжд – Кремъл е виновен. Ако кафето ти е горчиво – дългата ръка на Москва го е разбъркала.
Гледайки с каква страст „госпожата в менопауза“ размахва пръст и вижда геополитически заговори във всяка запетая на дъблинския преамбюл, зрителят неволно си представя как протича един обикновен ден на бившия президент. Сутрин, преди да отвори пердетата, сигурно първо проверява дали зад фикуса не се е скрил някой руски резидент. Преди да влезе в банята, оглежда внимателно ъглите да не би Владимир Путин лично да го наблюдава през огледалото. А вечер, преди да загаси лампата, задължително наднича под кревата – ей така, за всеки случай, да не би там да се е спотаил целият руски генерален щаб, готов да саботира евроатлантическия му сън. Без този ежедневен адреналин животът му сигурно би изглеждал съвсем сив и лишен от смисъл.
Разбира се, социалните мрежи реагираха със скоростта на светлината. Още преди да са тръгнали рекламите след интервюто, интернет вече вреше и кипеше от мемета, колажи и остроумни коментари. В българското онлайн пространство отдавна се носи легендата, че телевизиите канят Плевнелиев не толкова за да разберат какво става по света, колкото за да осигурят безплатно уикенд забавление на народа и материал за хумористичните страници през следващата седмица. И докато „госпожата в менопауза“ с пълна сериозност громи световните лидери, прогнозира безработица и чертае апокалипсиси, публиката пред екраните се залива от смях.
Така мина поредната съботна сутрин. Правителството си остана на мястото, Европа продължи да се върти, а ние получихме поредната доза политически стендъп. Единствената реална щета от цялата работа беше изстиналото кафе – но пък смехът, както казват лекарите, удължава живота. Дори когато идва в комплект с геополитическа тревога преди закуска
