Осата Без цензура, без пощада
Разбирам, че заради блъснатата (ама без абсолютно никаква причина блъсната) Соня Колтуклиева в Прокуратурата е викана Председателката на Народното събрание. Като свидетел на това подло деяние.
Соня Колтуклиева е един от най-ярките примери на последователен, честен, обективен и неподкупен журналист от ПИК. Тя не само че не заслужава да бъде блъскана по никакъв повод, а трябва да бъде сложена на най-висок пиедестал, паметник трябва да ѝ се издигне приживе до паметника на Махатма Ганди в Южния парк. Махатма Ганди – с козичка пред него, а Соня Колтуклиева – паднала по гръб, с джиесем в ръка.
Ето това е медийният фашизъм, за който пиша и говоря. От мухата трябва да се направи стадо слоници, а на черното трябва да се каже, че е седемцветна дъга.
Обръщам се към всички телевизии, включително и към кабеларки с претенции за обективност – не спирайте да каните непрекъснато Соня Колтуклиева и да я карате всеки път да ни припомня ужасиите на НСО, които, където видят Соня Колтуклиева, я повалят без нищо на земята.
В голяма морална агония трябва да са изпаднали мнозина, щом развяват Соня Колтуклиева като знаме на журналистиката.
Мисля, че вече е късно. Късно е да си мислят нашите морални ментори, че ние не смеем да гъкнем, че сме ослепели от страх и че не можем да различим гнилото от здравото. Чудя се на акъла на хора от Правителството – да ходят в предавания като „Панорама“, като „Лице в лице“, „На фокус“, „120 минути“ и в Георги-Любеновото предаване и да се гърчат виновно пред абсолютно политизираните поръчкови журналисти. Тези журналисти сигурно си вярват, само че аз не им вярвам на една секунда. Те са с абсолютно изчерпан резерв от доверие. Единственото, за което си мислят, са техните портфейли и благоразположението на тези, които все още карат влака от София за Брюксел и за по-далече и обратно. Не ходете в тези предавания и ги останете само на Соня Колтуклиева.
Цялата журналистическа демокрация и етика отиват на кино от четири до шест, както се казваше някога, щом Соня Колтуклиева е мъченица за демокрацията и символ на непримиримата, честна и висока журналистика, която търси истината.
СЕМ съм ги отписал отдавна. Те са абсолютно ненужен и ням свидетел на демократично-либералната вакханалия в централните медии. СЕМ, сигурен съм в това, умират от кеф, че нямат „права“, защото така хем могат да се оправдават, че не правят нищо, хем си получават заплатите. СЕМ са създадени, за да не правят нищо. И когато трябва, да бранят Соня Колтуклиева.
