Осата Без цензура, без пощада
Германската корпоративна гилотина показа нагледно как работи реалният капитализъм, когато някой самозабравил се мениджър започне да вреди на бизнеса. Михаил Петров в четвъртък следобед излезе да се прави на сицилиански барон, а в петък вечерта централата на „Шварц“ вече му беше деактивирала служебния чип. По-малко от трийсет часа от словесната диария до бюрото по труда. Човекът сам си намаза ските и се пусна по онзи бобслей, с който плашеше институциите.
Ако българската държава се управляваше по същия германски протокол, до понеделник на обяд в София щеше да настъпи институционален Чернобил.
Сградите на Народното събрание, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет щяха да останат напълно празни, тихи и обезлюдени. Вътре щяха да оцелеят единствено фикусите по коридорите, две улични котки на задния вход и лелката с парцала на партера.
А самият Румен Радев щеше да е приключил държавната си кариера още в деня, в който завеща на хазната договора с „Боташ“, вместо днес да реди кабинети. За Борисов, Пеевски и Костадинов въобще нямаше да се стигне до уволнение, защото при корпоративен входящ тест за компетентност те нямаше да минат дори бариерата на паркинга за мотокари в склада.
В частната компания, когато един надут глупак с костюм почне да ръси глупости и да нанася щети за милиони, собственикът губи личните си пари и го уволнява още на следващия ден. В нашата държавна кочина сметката за всяка глупост и кражба се плаща от безропотния данъкоплатец.
