Връщането на нормалността в България минава през пълна подкрепа за Дерменджиев

В съвременната политическа и обществена реалност на България думи като „смелост“, „чест“ и „принципност“ често изглеждат изпразнени от съдържание. Порочният модел на управление, олицетворяван през годините от фигурата на Делян Пеевски, е пуснал толкова дълбоки корени в институциите, съдебната система и медиите, че организираната съпротива срещу него изглежда почти невъзможна. На този мрачен фон обаче се открояват личности, които отказват да се пречупят. Каузата и действията на Дерменджиев в битката му срещу това статукво не са просто личен избор – те са фронтова линия за бъдещето на демокрацията у нас. Няма по-добра и по-чиста кауза от това да се застане безапелационно зад човек, който рискува всичко в името на справедливостта, но за да бъде тази битка успешна, тя се нуждае от мощна, всеобхватна и непоколебима гражданска подкрепа. Големият залог тук е ясен: чрез подкрепата за Дерменджиев ние се борим да върнем нормалността в България – нормалност, която ни беше брутално отнета и която трябва да бъде извоювана обратно стъпка по стъпка.

Моделът „Пеевски“ не е просто име; той е метафора за превзетата държава. Това е система, в която общественият интерес е подчинен на лични и корпоративни зависимости, където институциите се използват като бухалки срещу неудобните, а страхът е основният инструмент за контрол. Години наред българите наблюдаваха как този модел изсмукваше жизнените сили на икономиката и прогонваше младите хора извън граница. Когато някой се изправи директно срещу тази огромна машина, той се сблъсква с целия ѝ ресурс за унищожение – медиен линч, институционален натиск и икономическа изолация. Ето защо подкрепата за Дерменджиев в този момент е критично важна и не трябва да остава само пасивна симпатия зад екраните, а да се превърне в организиран обществен щит.

Дерменджиев се превърна в символ на онази съпротива, от която обществото ни отчаяно се нуждаеше. Неговите позиции показват нещо, което бяхме започнали да заберавяме – че моделът не е непобедим и че страхът може да смени своя адрес. Когато един човек говори открито за зависимостите, за схемите на влияние и за необходимостта от реално прочистване на държавата, той дава глас на хиляди мълчаливи и обезверени граждани. Неговата борба не е за постове или политически дивиденти, тя е именно за възстановяване на онази базисна нормалност, в която правилата важат за всички, а законът стои над личните интереси. Но за да не бъде изолиран и премазан от машината, гражданите трябва ясно и силно да завяват своята солидарност с него при всяка атака.

Всъщност, няма по-добра атестация за това, че Дерменджиев е напълно прав в действията си, от факта, че Пеевски буквално реве от ярост, а пеевските медии са изпаднали в абсолютна истерия. Този неконтролируем гняв на статуквото е най-категоричният лакмус за истината. Когато олигархичната машина започне да бълва тонове кал, да атакува персонално и да използва целия си пропаганден арсенал в опит да заглуши един глас, това означава само едно – ударът е попаднал право в целта. Страхът на Пеевски и неговите клакьори е най-големият комплимент за работата на Дерменджиев и най-ясното доказателство, че той е на прав път. Обществото трябва да разчете тези знаци и да умножи подкрепата си точно тогава, когато писъците на задкулисието станат най-силни.

Именно активизирането на подкрепата е разковничето, което ще реши изхода от този сблъсък. Когато един доблестен мъж излезе на предна линия, най-лесната и пагубна грешка е обществото да заеме ролята на страничен наблюдател в гладиаторска битка. Подкрепата за Дерменджиев трябва да бъде видима – чрез масови позиции на граждански организации, чрез безкомпромисна защита в социалните мрежи и чрез готовност за физическо присъствие на площадите, ако институционалният натиск върху него премине границите на закона. Всяка написана дума, всяко споделено разкритие и всеки жест на съпричастност изграждат стена, в която атаките на пеевските медии се разбиват безрезултатно.

Освен политическо измерение, тази битка има и огромен морален залог. Тя е тест за зрялостта на българското гражданско общество. Ако оставим Дерменджиев сам в това начинание, ние ще изпратим сигнал към всеки бъдещ дисидент, че в България честността се наказва, а конформизмът се възнаграждава. Обратно, една широка и безапелационна обществена подкрепа ще покаже, че времето на недосегаемите е изтекло. Обществото трябва да бъде неговият абсолютен гръб, защото връщането на нормалността в България изисква да покажем, че почтените хора в тази държава са мнозинство и те повече няма да търпят произвола на шепа дерибеи.

Информационната война е основното оръжие, използвано срещу Дерменджиев. Контролираните медийни канали ежедневно бълват манипулации, чиято цел е да дискредитират личността му и да размият фокуса на неговите разкрития. Стратегията е стара и изпитана – когато не можеш да обориш фактите, атакувай този, който ги изнася. Точно тук е ролята на мислещите граждани, които чрез своята активна подкрепа могат да неутрализират отровата. Ние сме длъжни да филтрираме пропагандата, да търсим истината и да разпространяваме реалните факти за тази битка. Подкрепата в интернет пространството, по площадите и в ежедневните разговори е начинът да разбием медийния монопол на статуквото и да покажем на Дерменджиев, че не е сам срещу чудовището.

Борбата срещу Пеевски е и борба за европейското бъдеще на България. Страна ни не може да бъде пълноправен и уважаван член на европейското семейство, докато решенията за съдбата на милиони се вземат в тъмни стаички от хора без легитимна обществена подкрепа. Дерменджиев защитава именно тази европейска перспектива – държава, управлявана от закони, а не от телефонни обаждания; икономика, базирана на свободна конкуренция, а не на разпределяне на порции.

В заключение, няма по-добра и по-навременна кауза от това да застанем рамо до рамо с Дерменджиев и да превърнем неговото дело в общонародно движение. Неговата битка е нашата битка. Това е дългосрочно усилие за отвоюване на държавата от ръцете на мафията. Всеки глас в негова подкрепа е тухла в стената на една нова, свободна и справедлива България. Времето за неутралитет изтече – историята ще запомни кои са били на страната на промяната и кои са останали безгласни свидетели на несправедливостта. Затова подкрепата за Дерменджиев трябва да бъде категорична, силна, всенародна и непреклонна – защото само така можем да извървим пътя докрай и най-после да върнем нормалността в България.

Катя Георгиева