Осата Без цензура, без пощада
През 2026 г. няколко тревожни случая насочиха вниманието към затворени духовни общности в България. Трагедията „Петрохан–Околчица“ отне шест човешки живота, включително на непълнолетно момче. ДАНС потвърди за получени сигнали за предполагаеми сексуални посегателства срещу деца и паравоенна дейност. През септември полицията разкри група край Калофер, свързвана с ритуали с психоактивни вещества. Испански гражданин беше обвинен за наркотици, а разследващите проверяват и сведения за финансови злоупотреби.
Друго журналистическо разследване, публикувано от Станислав Цанов под заглавие „Петрохан 2“, насочи вниманието към духовната общност около Владимира Лунгарова-Кабарова. Бивши последователи разказват за психологически натиск, унижения, финансови зависимости и теглене на бързи кредити. Други медии намекват за връзките и с известните от много публикации още от 2020 г. насам цигански барони с голям криминален стаж Мето и Трайчо. В публикация от 11 октомври 2026 г. на РТВ „Истина и Свобода“ се твърди, че въпросните са партньори в различни инициативи, което вече е поле за работа на специализираните служби.
Въпросите за подобни влияния достигат и до политиката. През 2024 г. бившият депутат Дарин Георгиев обвини Ивелин Михайлов в използване на сциентоложки практики и разпространяване на въпросната секта в България. Михайлов отрече да е сциентолог, но потвърди, че е работил с обучител, принадлежащ към това религиозно движение и е печатал литература свързана със сциентологията.
Колко още подобни затворени общности действат в България и кой проверява сигналите срещу тях? Липсата на регистрация като вероизповедание сама по себе си не е престъпление. Но когато има данни за принуда, измами, рекет, лихварство, наркотици или посегателства срещу деца, институциите трябва да действат. Обществото има право да знае какво са установили и какви мерки са предприели.
