72 ЧАСА? АМА НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ОТДАВНА СМЕ ПОДГОТВЕНИ!

Знаете ли освен в Европа, на кой друг континент има призиви към населението да подготви раница и запаси за 72 часа?

Не търся конфронтация. Просто не бях запозната.
Оказва се, че такива препоръки има и в САЩ, Канада, Япония, Нова Зеландия. И не са от вчера. Там хората се подготвят за земетресения, урагани, наводнения и всякакви други бедствия.

Добреее. Разбрахме се.

Само че аз и хиляди други българи сме подготвени не за 72 часа, а за цял сезон!

На мен лично не ми требЕ ни Кауфланд, ни Била, ни Лидъл.

Зимнина съм направила. Имам брашно, ориз и една камара бобови култури, консерви, буркани с месо, месо във фризерите, сушени гъби, билки за чай, тенекия с мед, бисквити и още н`ам кво си.
Свещи, препарати, вода на едро. Вино, ракия, водка…

Абе, ако ще оцеляваме, поне да не е на сухо 🙂 .

Какво остана? А, да – ток.
Имам генератор. Докато има гориво по бензиностанциите, ще имам и ток.

Та за какво точно ни подготвят европейските началници на нашите подлоги?

За бедствия? За война? За срив на инфраструктурата? Или за поредната криза, с която институциите няма да могат да се справят?

Защото ние, българите, вече сме преминали практическия курс по оцеляване.

Живели сме с режим на тока. С режим на водата. Със студени радиатори посред зима. С аварии, ремонти и обещания, че този път проблемът ще бъде решен окончателно.

И като споменах студени радиатори – стигаме до свещенната крава Топлофикация…

Колко кметове се смениха в София? Колко правителства, министри, директори и управителни съвети?
Колко милиарда потънаха в тази бездънна яма?
И как така след десетилетия управление, инвестиции, ремонти и увеличения на цените продължаваме да слушаме едно и също: авария, износена мрежа, липса на средства, нов ремонт?
Плащаме за парно, плащаме за ремонти, плащаме през бюджета, а после пак плащаме последствията от липсата на резултат.

И никой не носи отговорност.

Сега… от Брюксел седнали да нни обясняват как да си подготвим раница за 72 часа.

Хубаво.
Нека има раница. Нека има вода, лекарства, фенерче и документи. При евакуация бурканите в мазето няма да ни помогнат особено.

Но аз имам друг въпрос.

Държавата подготвена ли е за същите тези 72 часа?

Болниците ще имат ли ток?
Водоснабдяването ще работи ли?
Ще има ли гориво?
Ще работят ли комуникациите?
Ще има ли кой да информира хората, вместо да ги остави да гадаят какво се случва?

Защото гражданинът може да си напълни мазето с консерви, но не може сам да подмени водопровода, електропреносната мрежа или тръбите на Топлофикация.

И докато тъпаците ни обясняват как да оцелеем при извънредни ситуации, аз продължавам да се питам дали самата държава е подготвена да осигури безопасността ни.

Защото извънредните ситуации не идват с предупреждение.
Понякога е достатъчна една непрогледна мъгла.

Няма да напиша обстоен коментар за вчерашната трагедия на АМ Тракия.

Изказвам съболезнования на близките на загиналите. Бог да прости душите им!

Шофирам активно от 34 години и многократно съм попадала в непрогледна мъгла. В такива условия се кара бавно, с пуснати къси, такива за мъгла или аварийни светлини и се следи пътната маркировка… ако изобщо има такава, за да се остане в пътното платно.

И тук отново стигаме до отговорността на държавата.

Защотоооо… от години слушаме за интелигентни транспортни системи, електронни информационни табла, предупреждения за опасни метеорологични условия и модернизация на пътищата.
И?
Когато настъпи мъглата, шофьорът остава да разчита на собствените си очи, опит и късмет.
Да не говорим колко шофьори са тотално неподготвени.

И тогава въпросът вече не е дали сме си приготвили раница за 72 часа, а какво са направили институциите през последните 20 години, за да предотвратяват опасностите, за които отдавна предполагат или откровено знаят.

Ние сме се научили да оцеляваме въпреки държавата. Време е да разберем дали държавата е научила нещо от това.

Лилия Божкова