„Защо да ме е срам? Нито крада, нито лъжа някого. Изкарвам си парите честно!“

Вчера снимах в една дискотека в Ловеч и попаднах на едно младо семейство, което ме накара да се замисля за нещо, което според мен е сериозен проблем в България. И то не е свързано нито с политиката, нито с цените, нито със заплатите. Свързано е с това как гледаме на хората и какво всъщност означава да си успял в живота.

По време на снимките се заговорих с едно момче и го попитах какво работи. „Събирам боклука на Ловеч“, ми отговори той. Първоначално помислих, че се шегува, но момчето съвсем сериозно ми обясни, че работи във фирмата за чистота и се занимава със сметосъбирането. Попитах го дали не се притеснява да го казва толкова открито, защото знаем много добре как в България някои хора гледат на подобни професии. А той ме погледна и ми отговори нещо толкова елементарно, че чак ме хвана срам от въпроса ми: „Защо да ме е срам? Нито крада, нито лъжа някого. Изкарвам си парите честно! Даже за Ловеч парите са ми доста добри.“

И точно тогава се включи жена му, която стоеше до него. Каза ми, че много се гордее с мъжа си. Че той работи честно, грижи се за семейството им и не се занимава с глупости. Имат си малко детенце, тя в момента е в майчинство и ми обясни, че и на нея ѝ се работи, че с удоволствие би помагала повече, но засега прави каквото може. И докато ги слушах, гледах двама души, които не се опитваха да впечатлят никого. Не ми обясняваха колко пари изкарват, какви коли карат и на какви почивки ходят. Просто изглеждаха щастливи един с друг. А жената говореше за мъжа си с такава гордост, каквато рядко се вижда.

И се замислих колко объркани сме станали като общество!

Защото в България можеш да срещнеш човек, който няма никакъв проблем да се хвали, че кара кола за 100 000 евро, без никой да знае откъде са му парите. Можеш да срещнеш някой, който цял ден обикаля кафенетата, но разказва какви огромни бизнеси върти. Можеш да видиш хора, които се снимат с пачки, часовници и бутилки за хиляди евро, а никой не смее да ги попита с какво точно се занимават. Но ако някой ти каже, че събира боклука, мие улиците или чисти тоалетни, изведнъж се появяват усмивки, подигравки и снизходителни погледи!

Защо?!

Кое точно е срамното? Че човекът става сутрин, отива на работа, върши нещо необходимо за целия град и вечер се прибира при семейството си? Че не се прави на голям бизнесмен? Че не си измисля някаква модерна длъжност на английски, за да звучи по-престижно? Или че има смелостта да каже истината за работата си, вместо да се представя за нещо, което не е?!

Представете си две момчета на по 25 години. Едното работи в сметосъбирането, получава редовна заплата, плаща си сметките и се грижи за детето си. Другото няма ясна работа, но кара скъпа кола, ходи по заведения и постоянно обяснява, че има „схеми“, „проекти“ и „контакти“. Кое от двете според вас ще направи по-голямо впечатление на много хора още при първата среща? И кое от двете ще трябва да се обяснява и оправдава за професията си?!

Или представете си момиче, което излиза на среща с мъж и го пита какво работи. Единият ѝ казва, че е служител по чистотата. Другият ѝ казва, че се занимава с инвестиции, криптовалути и международен бизнес, но не може да обясни с две изречения какво точно прави. Дали няма да има хора, които автоматично ще решат, че вторият е по-перспективен, само защото професията на първия не звучи достатъчно лъскаво?!

И тук не говоря само за жените. Същото важи и за мъжете, които преценяват другите по колата, дрехите и длъжността. За родителите, които биха се похвалили, че синът им е мениджър в голяма компания, но биха премълчали, че работи като чистач. За хората, които се държат любезно с някого в костюм, но говорят отвисоко на човека, който им изхвърля боклука!

И знаете ли кое е най-смешното? Ако утре спрат да работят хората, които събират боклука, само след няколко дни ще се чудим как да излезем от домовете си. Но ако изчезнат половината самопровъзгласили се бизнес консултанти, мотивационни гурута и интернет милионери, може дори да не разберем! И въпреки това първите често получават по-малко уважение от вторите!

Стигнали сме дотам, че някои хора предпочитат да изглеждат богати, вместо да бъдат почтени. По-важно е какво ще си помислят другите, отколкото какъв човек си всъщност. По-важно е да имаш снимка от скъп ресторант, отколкото да можеш да седнеш спокойно на масата със семейството си. По-важно е да изглеждаш успешен пред непознати, отколкото хората вкъщи да те уважават.

И затова толкова ме впечатли тази жена в Ловеч. Защото можеше да стои отстрани и да мълчи. Можеше да се притеснява от въпроса ми. Можеше да започне да обяснява, че мъжът ѝ временно работи това, докато си намери нещо „по-добро“. Но тя направи точно обратното! Застана до него и каза, че се гордее с мъжа си!

Замислете се колко много хора имат нужда точно от това. Не от партньор, който постоянно им натяква, че не печелят достатъчно. Не от човек, който ги сравнява с чуждите мъже и жени в социалните мрежи. Не от някого, за когото винаги има по-скъпа кола, по-хубав апартамент и по-луксозна почивка. А от човек, който вижда усилията им, уважава труда им и е до тях, когато животът не прилича на реклама за луксозен хотел!

Разбира се, всеки има право да иска повече пари, по-хубава работа и по-добър живот. Но откога това се превърна в задължение постоянно да доказваш, че си нещо повече от останалите?! Откога професията стана по-важна от характера?! И откога човек, който изкарва честно парите си, трябва да се чувства по-нисш от някой, който просто умее да демонстрира богатство?!

Вчера в Ловеч срещнах едно момче, което събира боклука на града, и една жена, която се гордее с него. И честно казано, в този кратък разговор видях повече достойнство, отколкото в много от лъскавите истории за успех, с които ни заливат всеки ден.

И сега се чудя нещо. Ако утре вашият син ви каже, че е започнал работа като сметосъбирач, ще се гордеете ли с него и ще го разказвате спокойно пред приятелите си? А ако дъщеря ви доведе вкъщи момче, което събира боклука, но работи честно, обича я и се грижи за нея, ще го приемете ли със същото уважение, с което бихте приели някой с престижна професия и скъпа кола?

Защото е много лесно да напишем под този пост, че няма срамна работа. Много по-интересно е дали наистина го мислим, когато става дума за собственото ни семейство.

Borislav Borisov