Осата Без цензура, без пощада
Гледаш ги днес под куполите на великата базилика „Св. София“ – онази хилядолетна светиня на Първото българско царство, която пази костите и духа на държавността ни. Посрещаме мощите на цар Самуил. И докато народът свежда глава пред трагичния владетел, чието сърце се пръсна при вид на ослепените му войници, на първия ред се бутат те. Същите тези политически безродници от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които с лека ръка разпродадоха завета му.
Какъв безсъвестен цинизъм, каква политическа гьонсуратлък-мафия!
Да застанеш пред костите на българския цар Самуил – същият онзи владетел, чиято държава македонските фалшификатори на историята днес крадат, изкривяват и пренаписват в учебниците си – след като сам си разглобил бронята на държавата. Как точно го предадоха ли? С всяко едно отстъпление, с всеки подписан компромис, с всяка продадена национална позиция:
Първо, с отровното мълчание и капитулацията на идентичността. Когато Кирил Петков официално обяви през 2022 г., че България „по никакъв начин не поставя под въпрос идентичността и езика в Република Северна Македония“, той замахна с брадва срещу самия корен на Самуиловото наследство. Да подариш историята на чужд политически пазар и да отречеш собствения си държавен характер в името на евтини евроатлантически потупвания по рамото – това е чисто предателство.
Второ, със задкулисните озита за нож в гърба на България. Спомня ли си някой разкритията на тогавашния външен министър Теодора Генчовска пред парламента? Жената право в очите им разкри как се е готвел таен проект за ревизия на Рамковата позиция – проект-убиец, от който умишлено са изпаднали българската позиция за т.нар. „македонски език“ и железните гаранции по Договора от 2017 г. Докато Петков се хилеше от трибуната, зад гърба на българите се е крояла геополитическа търговия.
Трето, с предаването на лостовете и вдигането на ветото. Когато същият този политически кръг подкрепи скандалното „френско предложение“, те свалиха спирачките пред македонизма и извадиха от ръцете на България единствения реален инструмент за натиск. Замениха националния интерес с празни обещания, оставяйки българите отвъд границата беззащитни пред държавно спонсорирания език на омразата.
И днес, четири години след този смъртоносен за държавата компромис, фалшивите ни „евроатлантици“ пак се навъртат около светините ни. Къде е конституционното признаване на българите, бе, соросоиди? Къде останаха правата им, докато имената на Самуил, Гоце Делчев и Илинденските герои продължават да бъдат поругавани?
Самуил може и да е паднал на земята от мъка пред ослепената си армия, но днешните ни политически камикадзета нямат нито очи за срам, нито съвест за българизма. Мястото на тези хора днес не беше до саркофага на царя. Мястото им е на историческото сметище, където тлеят сенките на всички национални предатели, продали паметта на България заради шепа чужди аплодисменти. Историята не прощава на онези, които коленичат пред светините, след като предварително са ги предали!
от Веселин Стаменов
свободен информационен канал
www.sik.bg
